Нови злополучия за Бодлерчетата в „Дяволската дъскорезница”

Ако следите „Поредица от злополучия” на Лемъни Сникет, вече сте наясно каква е схемата. Осиротелите деца Бодлер (Вайълет, Клаус и Съни) са загубили родителите си при пожар и са принудени да обикалят от роднина на роднина в търсене на дом. При това те са неизменно преследвани от нещастия и алчния граф Олаф, който иска да заграби богатството им.

Четвъртата книга от поредицата, „Дяволската дъскорезница”, не предлага промяна в модела. След злополучния им и почти смъртоносен престой в къщата на леля Джоузефин край езерото Лакримозо децата са изпратени в дъскорезница „Щастливец” в занемарения Нищоград.

Никой не може да произнесе името на новия им настойник, а лицето му е вечно обвито в дим от пурата. На Вайълет, Клаус и Съни им е наредено да живеят в мизерното общежитие на дъскорезницата, да работят на равни начала с възрастните, а за обяд получават …дъвка!!! За капак наблизо се издига сграда във формата на око и за сирачетата и читателите няма съмнение, че граф Олаф пак е тук.

Оставям на вас да разберете как се е маскирал този път и какъв е поредния му план за отнемане на Бодлеровото наследство. Обикновено децата успяват да се справят сами с графа благодарение на уменията (изобретателската дарба на Вайълет, начетеността на Клаус и острите зъбки на Съни) и задружността си.  Сега за пръв път сестрите ще трябва да се справят без брат си, който е превърнат в оръжие на противника.

„Дяволската дъскорезница” не е книга, която ще ви предложи утеха или пък умело ще ви докаже, че ако сте смели, сплотени, упорити и добри, ще надвиете всяка несправедливост и лошотия. Съвсем не! Сред всички злощастия и несполуки се прокрадва една-единствена оптимистична нотка. Това е фактът, че Бодлерчетата са живи и заедно, но както вече знаем, това е само за да посрещнат следващите злополучия. Но пък понякога ти е достатъчно просто да си жив, за да се чувстваш щастлив.

Автор: Лора Филипова