НКВ принцеса Лаурентин ван Оранйе: „В дигиталната ера всеки се нуждае от още по-лесен достъп до книги“

НКВ принцеса Лаурентин ван Оранйе отново бе в България, този път като специален гост на инициативата „Чети с мен“, организирана от Президента Росен Плевнелиев. Специален пратеник на ЮНЕСКО по въпросите на грамотността, посланик на библиотеките, защитник на околната среда, детски писател – подкрепата на тази забележителна дама за кампания за насърчаване на четенето бе поредното доказателство за важността на книгите и включването им в живота на всеки от нас. С любезното съдействие на Президентството и на Посолството на Кралство Нидерландия, успяхме да се срещнем с принцеса Лаурентин и да проведем интервю за сайтовете Detskiknigi.com и AzCheta.com.

Какво мислите за училищните библиотеки? Те необходима част ли са от доброто образование? 

Считам училищните и обществените библиотеки за ключов елемент. Трябва да сме сигурни, че и – или по-скоро особено – в дигиталната ера, всеки се нуждае от още по-лесен достъп до книги – в училищата, в обществените и във вашите местни читалищни библиотеки. Компонентът „библиотека“ е абсолютно необходим. Като помислите, че 40% от хората в България са функционално неграмотни, достъпът до този компонент е важен. Но библиотеката трябва да се оживи. Затова и тук семейният подход (вж. първата част на интервюто в Azcheta.com – б. а.) е приложим към библиотеките, включително и към училищните. Ако родителите са ангажирани да направят четенето забавно, могат да помагат на детето да си вземе книга, а после да я четат вкъщи. И учителите, и родителите имат важна роля в „оживяването“ на книгите и в мотивирането на децата.

В България съществува проблем с финансирането на библиотеките. В тях често няма съвременни книги и дори се натъкваме на случаи, при които библиотека не е обновявала фонда си дори с една книга повече от 20 години. Единствено роля на политиците ли е да се грижат за библиотеките или това зависи и от гражданите? Гражданското общество в Холандия прави ли нещо, за да защити библиотеките си?

Смятам, че е точно така, както казвате. Мисля, че тук в България има голяма потенциална енергия. Но хората трябва да вземат нещата в свои ръце. Можем да седим и да чакаме, доката книгите не започнат да падат от небето или можем да заявим като общество, че се нуждаем от тях. Точно това правим в Холандия. Уловете тази енергия и се погрижете за книгите, от които всички се нуждаем. Вярвам, че има нужда от подкрепа от висшестоящите, но и от много енергия, от много потенциал в обществото.

Моля, опишете библиотеката на бъдещето само с три думи.

Нека да са три изречения:

Памет за миналото.

Радост от настоящето.

Решение за бъдещето.

А ако трябва да са три думи – достъпна, включваща и забавна.

В днешно време грамотността се измерва чрез тестове, проектирани да отговарят на остарялата идея „една система за всички”. Не убиваме ли така детската любознателност и креативност?

Смятам, че тестовете са важни. Въпросът е кога ги полагаш. Мисля, че когато се правят тестове, учителите трябва да се чувстват отговорни дали учениците им ще успеят. Сега тази отговорност пада върху детето. Ако учителят се чувства отговорен, тогава детето е мотивирано. Затова вярвам в тестовете. И децата ги обичат, но зависи на чии плещи поставяме отговорността. Ако детето мисли, че тестът е важен за него в момента, може да се почувства нервно. Но ако учителят му каже: „Ти си страхотен, знам, че можеш да го направиш и съм отговорен за това.”, тогава нещата са различни.

В Холандия се насочваме към преместване на момента на тестовете в гимназиален етап, в който имаме различни системи. Сега водеща е преценката на учителя за потенциала на детето, тя определя кога то ще отиде на тест. И тестът доказва преценката на учителя. Така че имаме тест, но той е и проверка за това дали учителят е успял да развие правилно потенциала на детето. Не е задължително тестовете да убиват креативността. Зависи кога се явяваш на тест, къде в целия процес се случва той и кой носи отговорността.

В България знанията на децата се тестват на национално ниво след 4-ти клас, след 7-ми клас, когато са определящи за влизане в гимназиален етап на обучение и в края на 12-ти клас. Тази година имахме огромен проблем с тестовете на седмокласниците – голяма част от тях бяха получили най-слабия резултат и това предопределя невъзможността им да влязат в училища с прием, например езикови гимназии…

За мен тестът не е знак, че детето се е провалило, а някакъв сигнал, че нещо в психологията зад системата, дори не толкова системата, а психологията зад системата вероятно трябва да се промени.

Ако можехте да се върнете назад във времето, какво бихте казали на 10-годишния си Аз?

Чудесен въпрос! Вярвай в интуицията си. Учи се от обкръжението си. Научи се да вярваш в интуицията си! Мисля, че не се познаваме напълно когато сме на 10 години, но вярвам в силата на тази интуиция, това интуитивно чувство, което децата притежават. След това го забравяме, отхвърляме го като маловажно заради системата и заради хората, които се вписват в нея. И когато станем на 40 или 50, искаме отново да разкрием онази личност. Въпросът е какво да правим в промеждутъка.

Първата част на интервюто, публикувано в сайта „Аз чета“, можете да прочетете тук.  

Интервюто взе: Вал Стоева