“Нещо по въпроса за медузите” (изд. Книгопис) на Али Бенджамин на пръв поглед е странна книга, в която медузите играят голяма роля и в началото човек се пита какво общо има това с преживяванията на 12-годишно американско момиче в училище. Докато се чудех какво ще излезе от тази комбинация, книгата още от първите страници ме придърпа по странно успокояващ и уютен начин и ме накара да вляза в обувките на Сузън Суонсън.
Тя отказва да говори след като научава за нелепата смърт на бившата си най-добра приятелка Франи. Момичето смята, че ако нямаш какво да кажеш, по-добре е да мълчиш, а аз напълно споделям нейното мнение. Сузи не може да приеме, че смъртта на Франи е случайност или още по-лошо, нелепа, и решава да докаже, че причината е опарване от медуза ируканджи. Идеята може и да изглежда откачена на пръв поглед, но Сузи подхожда съвсем научно към въпроса и е трудно да не симпатизираш на момиче като нея, което иска да намери рационално обяснение за всичко, което се случва около нея.
Опитът й да докаже идеята си я повежда към Австралия, но както твърди клишето, по-важно от достигането на целта е пътят към нея. Защото по пътя изпитваме собствените си граници и срещаме приятели на неочаквани места. Така историята на Сузи не е само разказ за текущите й проучвания, но и връщане към отношенията й с Франи и преосмисляне на разрива между двете. Защото опарването на ируканджи може да е болезнено, но не по-малко болезнено е и средното училище особено когато си по-различен и не се вписваш в групичката на най-готините момичета.
“Нещо по въпроса за медузите” е затрогващ роман за подрастващите, които се опитват да си обяснят живота с помощта на науката. Които искат да са честни със себе си и не се задоволяват да се крият зад социално приемливи преструвки. Които се борят с вината, угризенията, тормоза и подигравките в училище, създаването на приятелства, изясняването на семейните взаимоотношения. Които просто излизат от уютния пашкул на детството.
В допълнение книгата разказва много любопитни неща за медузите, за мравките зомби, за различни учени и спортисти и какво ли още не. Авторката Али Бенджамин е член на Дружеството на писателите, занимаващи се с наука, и пише на научнопопулярни теми в пресата и онлайн. Това обяснява решението й да структурира частите на книгата според научния подход. В резултат читателите получават пиршество за любопитния ум, който е готов да види изумителните неща, които ни показва природата и на които е способен човек.
Автор: Лора Филипова
