Немите книги разказват със силата на хиляди думи

Когато говорим за четене на книга, обикновено си представяме текст, по-кратък или по-дълъг, придружен или не от илюстрации. Способността да „четем“ обаче не се свежда само до свързването на буквите в думи и изречения и осмислянето на значението им. Една история може да се разкаже по много начини, като само един от тях е писменият. Ние, хората, сме в състояние да „четем“ емоции, мимики, поведения, низ от събития.

Така неусетно навлизаме в темата за картинните книги и по-специално за немите (wordless) такива. Каква е разликата? Картинните книги предават история посредством малко текст и богати илюстрации, които привнасят допълнително смисъл и детайли. Книгите без никакъв текст разкриват посланията си изцяло чрез картините в тях. В нашите литературни традиции свързваме илюстрираните книги предимно с децата в ранна възраст. Но истината е, че немите книги пленяват и по-големите читатели.

Нека ви разкажа за прекрасната трилогия на писателя и илюстратор Арън Бекер, която е и повод за написването на настоящата статия. Уви, книгите на Бекер все още не могат да се намерят на българския пазар, но те разширяват кръгозора ни за детската литература. Трилогията започва с книгата „Journey“, продължава с „Quest“ и завършва с “Return”. Приковаващите илюстрации на художника, достатъчно детайлни, за да предадат цялата история, но също и загатващи, за да може читателят да види повече от буквалното, разказват за самотно момиче, което не успява да въвлече семейството си в игра или разговор. Затворено в стаята си, то използва червен пастел, за да избяга от прозаичния свят и да се озове в небивало приключение.

Момичето се изплъзва на косъм от непознати зложелатели, плава с лодка по пълноводните улици на мистериозен град, лети с балон и вълшебно килимче и разбира, че съвсем не е единственото самотно дете. В края на първото си пътешествие среща приятел точно там, откъдето тръгва – в лицето на съседско момче. Двете деца споделят добри и лоши моменти и спасяват от гибел приказния град. Не е чудно, че този фантастичен свят, макар и изпълнен с опасности, става все по-привлекателен за неразделните приятели. Да затваряме завинаги вратата зад себе си обаче невинаги е добро решение. И така, след като открива пътя към вълшебствата, момичето извървява и още по-трудния път към сърцата на близките си.

Удивителното в немите книги е, че читателят се превръща в съ-творец на историята, обогатявайки я с асоциации и въображение. Детето трябва да проследи не само действието, но и да интерпретира чувствата на героите, техните мотиви и мисли. Действително, четейки трилогията на Бекер с дъщеря ми, останах изненадана от емоционалните преживявания на персонажите, които разгръща, и от отношенията, които заплита между тях.

Книгите без думи не са модерно хрумване, но истинската им популярност настъпва след 60‘-те години на XX век. Първоначално те са насочени към малките деца, впоследствие аудиторията им се разширява. Заедно с това нарастват и ползите, които малки и големи извличат от тях. Нека се спрем на част от тях:

Немите книги могат да послужат като първи стъпала в процеса на овладяване на четенето. Това е труден процес, който обезсърчава немалко деца. От решаващо значение е децата да запазят позитивната си нагласа към книгите и да не се разочароват от неуспехите си. Книгите без думи дават на мъниците увереност и удовлетвореност от собствените способности. Да можеш съвсем сам да отвориш една книга и да проследиш историята в нея, е голяма крачка.

Развиват уменията за четене с разбиране. Обиграният читател без съмнение притежава добре развито разбиране за действието в текста и общото между отделните му елементи. Това включва запаметяване на случилото се преди и предположение какво би могло да се случи после. Немите книги предлагат на детето да направи свои изводи, както и да запълни „тишината“ с взаимовръзки, които само е забелязало. Развива се и разбиране за структурата на повествованието, усложняването на сюжета и пр.

Развиват словесното изразяване. Липсата на готови съставени изречения и фрази подтиква децата сами да построят разказа си, като го насищат с детайли. Това означава усвояване на умения за описание на действия, персонажи и мотиви. Биха могли да се дискутират и осмислят логическите връзки между причина и следствие, както и възможността историята да се разкаже по различен начин. С други думи, децата обогатяват изказа си, стават по-уверени във вербализирането на мислите си и използването на въображението си. Ето и някои въпроси, които могат да подпомогнат процеса и окуражат читателя:

Какво се случва?

Разкажи ми повече за героите. Как се казват? Какво обичат? На колко са години? Какво чувстват?

Какво мисли героят? Как го разбра?

Какво иска да направи героят? Как планира да го постигне?

Защо героят направи този избор? Имаше ли други варианти? Дали би могъл да постъпи по-добре?

Как действията на героите променят историята?

Какво си казват героите?

Защо са използвани тези цветове?

Докато описва героите, сюжета и случващото се на страниците на книгата, детето неизбежно се сблъсква с непознати думи или с по-сложни структури на изразяване. Така немите книги спомагат за разширяването на речниковия му запас.

Благодарение на всичко гореизброено, немите книги улесняват и самостоятелното писане. Читателите придобиват богатство на изказа, различни възможности за продължаване на историите, умения за конструиране на сюжети, за въвеждане и изграждане на героите.

Развиват наблюдателността. Илюстрациите предават емоции, мисли, намерения и идеи. С разглеждане на детайлите в картините децата се научават да забелязват и интерпретират промените.

И разбира се, благодарение на специфичния си вид, безсловесните книги спомагат за формирането на определен вкус и усет към естетиката. Немите книги не биха могли да бъдат толкова въздействащи, ако илюстрациите в тях не бяха изключителни.

Надявам се, че успях да пораздухам въгленчетата на любопитството ви.  В случай че това е така, бързам да кажа, че неми книги могат да се намерят и на българския пазар, макар и трудно. Такива са „Балконът“ на Калина Мухова,На път“ и до голяма степен „Сувенири“ на Мила Янева-Табакова, както и „Ще отида с Ванеса“ на Кераскоет. Едно е сигурно: В близко бъдеще вълшебните книги без думи ще наберат популярност и у нас. Остава само да отворим очи и сърца за историите, които крият в себе си.