Наръчник срещу родителски грешки: „Скъпи, провалих децата“
През октомври 2014 г. Алисън Шейфър, канадски психолог и експерт по възпитание и отглеждане на деца, изнесе впечатляваща лекция на тема родителство, вдъхновена от книгите ѝ „Скъпи, провалих децата“ и „Не, това не са глезотии“ (изд. „Колибри“). В интервюто, което Алисън даде специално за Detskiknigi.com, тя сподели малко повече и за демократичното възпитание, и за ролята на четенето. И понеже темата за родителството никога не остарява, отново се връщаме към книгата на канадката, този път през погледа на Жанета Христова – гещалт консултант и психотерапевт, автор и водещ на програма S.E.N.S.E.
„Наистина ли искаме покорни деца?“ Така започва книгата на Алисън Шейфър, носеща веселяшкото, но същевременно напълно сериозно заглавие „Скъпи, провалих децата“ (изд. „Колибри“). Канадската авторка е последовател на психологията на Адлер, в чиито принципи – отношения, изградени на взаимно уважение, развиване на чувството за общност и социален интерес – тя самата безпрекословно вярва. А това е така, защото самата Алисън е отгледана и възпитана в семейство, което всекидневно ги е изповядвало и преподавало на други.
Защо всъщност покорството е лошо? Защо е хубаво да се стремим да отглеждаме деца, които умеят да оценяват ситуациите и да взимат добри решения? Като родители и възпитатели изначално приемаме, че сме наясно от какво ние имаме нужда във взаимоотношенията си с нашите деца, но дали действително познаваме децата си и замисляме ли се наистина от какво те имат нужда?
Алисън Шейфър ни припомня четири възлови момента, формулирани от Бети Лу Бетнър (автор на книгата „Да отгледаме способни деца“), които съставляват четирите ключови потребности на всяко човешко същество. Това е нуждата да се чувстваме: Свързани, Способни, Съществени и Смели. За да постигнат тези свои нужди, децата търсят: Внимание, Власт, Реванш или Избягване.
И тук се намесваме ние, родителите – нашата роля е да разпознаем коя цел преследват децата ни; да им помогнем да разберат своето участие в нея; да поемем отговорност (или да я делегираме) и да предприемем съответните действия.
След като разберем как точно участваме в тези взаимни танци за внимание, власт и т.н., ще се научим да разпознаваме динамиката на нашите взаимоотношения и ще бъдем по-готови да предприемем адекватни мерки, като например да се научим умело да игнорираме нежелани поведения; да действаме, вместо да се обясняваме; да проявяваме нарочно разсейване; да пренасочваме интереса.
В стила на Адлеровата психология, авторката отделя място да разгледа семейните отношения и през призмата на поредността на децата в семейството – как се чувстваме и какво преживяваме като първо, средно или най-малко дете в семейството.
Алисън Шейфър ни предлага кратки и практични съвети и примери от своята практика, с които демонстрира как да обучим децата си да бъдат независими, а ние, родителите – грижовни, насърчаващи, толериращи демокрацията.
Като се базира на схващането на Бети Лу Бетнър, че лошото поведение е симптомът, обезкуражаването е заболяването, а окуражаването – лечението, Алисън казва следното за най-комплексното от всички умения като родител – да бъдем окуражаващи:
„Да бъдете окуражаващи родители е дар (и наистина лекарство), който можете да дадете на децата си. Също така е умение, което може да бъде развито, и начин на мислене, който може да опознаете.“
Умението да бъдем добри родители, адекватни, разбиращи, любящи…нима това не е една безкрайна тема.
