Моята история: SOS Титаник

Единственото плаване на най-големия и модерен за времето си презокеански параход “Титаник” едва ли някога ще спре да вълнува умовете на хората. Именно тази разтърсваща и трагична история е избрала да представи на подрастващите читатели Кристин Фере-Фльори в поредицата “Моята история” на издателство ПАН. За свой разказвач тя избира не пряк свидетел на трагедията, а пътничка от парахода “Карпатия” – първият съд, пристигнал на мястото на инцидента и спасил по-голямата част от оцелелите от “Титаник”. 

“SOS Титаник” е написана под формата на дневник на 14-годишната Джулия Факини, която живее в италианско имигрантско семейство в Ню Йорк. Джулия е отегчена от перспективите, които я очакват – да се омъжи и да се посвети на семейството и децата си. Нейното желание е да пътува, да опознава нови места и да пише. Желанието й се сбъдва когато на 11 април 1912 година семейството й отплава за Европа на борда на “Карпатия”, за да посети роднините си в Италия.

Пътуването с парахода е приятно и вълнуващо, за което допринася и загадъчна дама в лилаво. Докато в нощта на 14 срещу 15 април корабният радист не приема сигнал за бедствие от “Титаник” и “Карпатия” се отзовава незабавно. Оставям на емоционалната Джулия да ви опише спасителната операция и завръщането на кораба в Ню Йорк.

Освен да вплете множество факти и свидетелски разкази (спомените на Джек Тейър за потъването на “Титаник”), Кристин Фере-Фльори успява ненатрапчиво да привлече вниманието и към живота и възможностите на тогавашните девойки. Днешните читателки вероятно ще останат изненадани от общоприетото тогава разбиране, че на момичетата е необходимо само ограничено образование (основни умения за четене и писане, за да могат да помагат в семейния бизнес), за сметка на повечко шиене и домакинска работа.

В края на книгата пък по-любопитните читатели ще открият допълнителна информация за построяването и плаването на “Титаник”, презокеанските пътувания между Европа и Америка, кога е използван за пръв път сигналът SOS, както и емигрантската вълна към Америка от началото на миналия век. Единственият факт, който разваля удоволствието от четенето на “SOS Титаник” са недостатъчно прецизните редакция и корекция на текста, което за щастие не е характерно за останалите книги от поредицата.

Ревюта на други книги в поредицата “Моята история” – “Бризеида от Помпей” и “Ли Мей. Придворна дама в Забранения град 1692-1693”.

Автор: Лора Филипова