“Разбира се, всичко това е станало много отдавна и нищо подобно не може вече никога да се случи. Нито в този ден, нито в този век.”
Сигурно е страхотно да живееш в огромна къща, да имаш трима приятели за цял живот, всички да те обичат. Да растеш със сериозен и отговорен баща, със страхотни баба и дядо…хм, и със сестра, която е безнадежден случай, но това може да се преглътне.
Така е в живота на 9-годишния Бруно от центъра на Берлин. Но понякога в живота на едно дете могат да стават и доста неприятни случки, като например цялото семейство да се премести в Аут-швиц, защото Татко е избран за комендант. Сивота, пълна скука и никакви деца за компания на малкия Бруно. Или не съвсем…
Зад висока телена ограда, отвъд която има само пясък, Бруно открива първия си истински и единствен приятел за цял живот – Шмуел. Той е доста хилавичък, облечен със смешна пижама на райета, изключително гладен и много тъжен. Защо? Бруно някакси не може да разбере, още повече, че Татко командва тук и това никак не е в негов стил.
Така, в общи линии, започва една от любимите ми книги – „Момчето с раираната пижама“ на ирландския писател Джон Бойн (изд. “Интенс”). Както вече сте се досетили, темата е една от най-тъжните и черните в новата ни история – Холокостът. Но не очаквайте да откриете задълбочени изследвания на ужасите от онези времена. Напротив, Джон Бойн се е постарал да разкаже историята през погледа на малкото момче, нямащо и понятие от нещата, които знаем ние, възрастните. Тъкмо затова произведението е по детски невинно и същевременно силно въздействащо. Убедете се от трейлъра на едноименния филм, заснет по книгата:
„Момчето с раираната пижама“ е подходящо четиво за подрастващи. Ако се чудите защо толкова наблягам на този факт, то е, защото според мен тъкмо те, младите читатели, би трябвало да знаят и помнят какви трагични събития са се случили преди около 70 години в Европа. Това е може би е единственият начин да не се повторят повече. Нито в този ден, нито в този век!
Препоръчвам книгата горещо на всички малки и големи читатели. Освен че е създал световен бестселър, авторът изключително старателно е провел разследванията си, свързани с болезнената тема. И макар (а защо не и въпреки) че в нея липсва голата истина за онези събития, „Момчето с раираната пижама“ трогва с невинността в детските очи – невярващи, че злото съществува.
