Момчетата на Ананси: наръчник за четене

“Знаете как е. Вземате книга, разгръщате на
посвещението и за пореден път откривате,
че авторът я е посветил на някой друг, а не на вас.
Този път – не. Понеже още не се познаваме/
познаваме се съвсем бегло/направо сме луди един по друг/
не сме се виждали от много време/май сме нещо роднина/
никога няма да се срещнем, но въпреки това без никакво съмнение
и во веки веков ще ни свързва топло чувство…
Тази книга е за вас.”

Когато баща ти е бог, нормално е да очакваш, че животът ти ще тече по мед и масло. Или по медовина и амброзия, зависи от пантеона… Но не и за Дебелия Чарли Нанси, не и за героите от книгите на Геймън. Спомняте ли си симпатичния г-н Нанси от „Американски богове“? Тази книга е за двамата му синове. И за него. И за песните, които създават света. И за нещата, които държим заключени в себе си. За четири страшни лелки, които не са вещици, поне докато не се наложи. И за древните митове и приказки, които нито са толкова древни, нито толкова митични, колкото ни се иска.

Но да започнем отначало. „Момчетата на Ананси“  е една от най-добрите книги на Геймън. Но не я четете, ако ще ви е за първи път – за нея трябва да се подготвите внимателно. Загрейте с „Добри поличби“ (в съавтворство със страховито уникалния сър Пратчет), за да посвикнете със саркастично-сериозното отношение към религията. Преминете към (лично на мен любимата ми) „Никога, никъде, никой“, за да се запознаете с потайния свят на Лондон и да свикнете с отношението на Геймън към местата. Ако англичанинът в сър Тери Пратчет тежи на мястото си във всяка от неговите думи, за Геймън е възможно да забравите, че е британец. Или пък, че живее в Щатите. Той взима най-доброто от всяко място – и от чара, и от клишетата, за да го превърне в мечта и копнеж. И в отправна точка. Крайъгълният камък на подготовката ви за „Момчетата на Ананси“ ще бъде задължително да прочетете „Американски богове“. За да разберете книгата, за която уж е това ревю, трябва да научите как древните богове от студения скандинавски север и горещите брегове на Африка, от безкрайните руски степи и от плодородните земи в делтата на Тигър и Ефрат са пристигнали в Америка. И защо са останали. Научете за новите богове. Но все още няма да сте готови за „Момчетата на Ананси“. Те изискват цялото ви внимание – затова си отделете малко време, изключете си телефона. Подгответе си музика.

Сега вече можете да започнете да четете.

Запознайте се с Чарлз Нанси, както той обича да го наричат. Или с Дебелия Чарли, както го знаят всички. Той е особена личност – цял живот е прекарал в срам. Срам, причинен му от щурия му, безотговорен, обичащ жените, музиката, храната, риболова, историите и другите прости и сложни удоволствия на живеенето, баща. Ако можеше, Дебелият Чарли би избегнал всячески всяка връзка с баща си. Но сладката Роузи, за която смята да се ожени, та да подпечата напълно свидетелството си за нормален, спокоен, средностатистически живот (работа като счетвоводител, едностаен апартамент в Лондон, пътуване с метрото, знаете как е), настоява, че бащата на (Дебелия) Чарли трябва непременно да присъства. Примирен със съдбата си, той вдига телефона и няколко часа по-късно вече е в самолета за Флорида и за погребението на баща си. Естествено, възрастният вече господин Нанси не е пропуснал да унизи сина си за последен път, умирайки при ужасно забавнозасрамващи обстоятелства, включващи караоке, мръсна песен, руси туристки и няколко щедро изложени на показ деколтета.

Не стига това, ами се оказва, че г-н Нанси е имал пълното право да е лентяй – все пак е бил бог. И то не кой да е бог, а пакостливия Ананси, богът-паяк на африканските джунгли и карибските острови. И не стига това, ами Дебелият Чарли Нанси си имал и брат, но просто не го помнел – древната госпожа Бастамонте го била прогонила, когато бил малък. Ако много искал да се свърже с него, Чарли можел да помоли някой паяк да отнесе посланието на брат му…

…И естествено, уж на майтап, Чарли го прави. Обаче не знае, че не е добра идея да се шегуваш с брата, наследил божествените способности на твоя старец. Паяк се появява в живота на Чарли, за да създаде онзи невъобразим хаос, който ти се струва ужасен, непоносим и пагубен, докато не присвиеш очи срещу него и не видиш колко по-добре са се наредили нещата всъщност. Чарли и Паяк се спасяват един друг, а междувременно спасяват и света от едно древно зло, спящо в сенките между световете и чакащо възможност да си върне това, което смята, че му принадлежи още от началото на света.

Чарли намира гласа си. Съвсем буквално при това. И разбира, че да си син на бог съвсем не е толкова лошо, колкото си е мислил в началото. О, има още много истории в книгата – за враговете на Ананси, за самия Ананси, за едно злополучно караоке и за една симпатична полицайка, за един продажен и подъл шеф, за кръвно отмъщение, за любов… истории за историите. Но ще трябва да прочетете книгата, за да ги научите.

Автор: Милена Ташева

[club]