Мечешка Коледа ала Падингтън
Малкото мече от Тъмно Перу Падингтън винаги ни очарова! То е толкова възхитително непохватно, по детски любопитно и готово за всякакви експерименти, че няма как Коледата на семейство Браун да не е знаменита! В книгата „Отново за Падингтън“ английският писател Майкъл Бонд е посветил цяла глава на светлия празник и посрещането му от симпатичното мече. Не се заблуждавайте – цитатите, които подбрахме, не са черешката на тортата. За да я откриете, препоръчваме да си прочетете цялата глава – със сигурност настроението ви ще се повиши на макс. 🙂
–
„Падингтън установи, че Коледа идва много бавно. Всяка сутрин се спускаше тичешком по стълбите, за да задраска поредната дата в календара, но колкото повече дни задраскваше, толкова по-далеч му се струваше дългоочакваният празник…
Изненадващо много писма бяха адресирани лично до Падингтън и той състави подробен списък на всички, които му бяха изпратили коледни картички, за да не забрави да им благодари.
– Може да си съвсем малко мече – каза госпожа Бърд, докато му помагаше да подредят картичките на полицата над камината, – но е трудно да те забрави човек. Оставяш следа навсякъде, където минеш!
Падингтън не знаеше как да тълкува това, особено като си припомни, че госпожа Бърд току-що беше лъснала пода в антрето. За всеки случай погледна лапите си, но те бяха безукорно чисти.“
„Една вечер господин Браун се върна с голяма елха, завързана за покрива на колата. Поставиха я на почетно място до прозореца в дневната и двамата с Падингтън дълго я украсяваха с шарени лампички и сребърни панделки.
Освен това трябваше да се окачат хартиени гирлянди, клонки имел и големи пъстроцветни камбанки от намачкана хартия. На Падингтън страшно му хареса да слага хартиената украса. Успя да убеди господин Браун, че мечетата са ненадминати декоратори, и двамата украсиха по-голямата част от къщата, като Падингтън се качи на раменете му, а господин Браун му подаваше карфиците. Уви, стигна се до злополучен край, защото без да иска, Падингтън натисна с лапа една карфица, която бе оставил на главата на господин Браун. Госпожа Бърд влетя в дневната, за да види защо е цялата олелия и защо внезапно всички лампи изгаснаха, и завари Падингтън увиснал на полилея, а господин Браун подскачаше из стаята и се чешеше по главата.“
„На Коледа семейство Браун се събудиха неочаквано рано. Всичко започна с Падингтън, който още със събуждането си откри голяма калъфка на крайчеца на леглото. Запали фенерчето и ококори очи – калъфката беше толкова препълнена с подаръци, че направо щеше да се пръсне! И определено не беше там, когато си легна предишната вечер.
Той започна да отваря подаръците, опаковани в шарена хартия, и от удивление очите му станаха като палачинки. Преди няколко дни, следвайки указанията на госпожа Бърд, беше направил списък с всичко, което се надяваше да получи, и го беше скрил в един от комините. Изглеждаше много странно, но всичко от списъка се бе озовало право в калъфката!…Чакаха го толкова много неща, че му беше трудно да избере!…
– Ако не внимаваме, като нищо може да не доживеем Коледа – сподели тя с госпожа Браун. – Или ще ни вдигне във въздуха, или ще ни отрови! Току-що го хванах да топи лакмус в соса.
– Слава Богу, че Коледа е само веднъж в годината! – въздъхна госпожа Браун и отиде да й помогне с картофите.
– Денят още не е свършил – предупреди я мрачно госпожа Бърд.“
