“Мастилено сърце” или как се пленяват читателски сърца

“Има ли на този свят нещо по-хубаво от буквите? Вълшебни знаци, гласове на мъртвите, градивни елементи за чудесни светове, най-добрите от добрите, утешители, прогонващи самотата. Пазители на тайни, глашатаи на истината…”

Четенето на глас вече никога няма да ми се струва невинно и приятно занимание! А  вината за това е изцяло на немската авторка Корнелия Функе и фентъзи романа й „Мастилено сърце”.

Идеята за писателя като творец, създаващ светове от думи не е нова, но Функе прави една крачка по-нататък и създава Мо – книговезец, който с гласа си може да материализира в нашия свят героите от книгите. Звучи ви страхотно, нали? Сигурна съм, че има много литературни образи, с които бихте искали да си поговорите. Признайте  обаче, че има и такива, които не бихте искали да срещнете изобщо.

Точно това установява и Мо една вечер докато чете от книгата „Мастилено сърце” на жена си и 3-годишната си дъщеря Меги. В един миг на вратата се появяват трима герои от книгата (злодеите Каприкорн и Баста и фокусникът Прашнопръстия), а майката на Меги изчезва в „Мастилено сърце”.

Така необикновената способност на Мо, наречен от Каприкорн Вълшебноезичния, въвлича него и Меги в дълго криене и преследване в продължение на 9 години. Каприкорн и главорезите му унищожават всеки екземпляр от „Мастилено сърце”, което успяват да намерят. Прашнопръстия пък преследва Мо, за да го предаде на Каприкорн и така да си осигури възможност Вълшебноезичния да го върне с четене обратно в неговия свят. По принуда Мо, Меги и Елинор (леля на майка й и запалена колекционерка на книги) се озовават в Южна Италия в селото на Каприкорн. Последните екземпляри на книгата са унищожени пред очите им и единственото решение, за което Елинор се сеща, е да се свържат с автора на „Мастилено сърце”, Фенолио, който по странно съвпадение живее наблизо.

Ще успеят ли Мо и Меги да спасят себе си и да върнат майка й обратно? Или Каприкорн ще спечели окончателна победа като принуди Вълшебноезичия да изчете от книгата най-ужасяващия му помощник – Сянката? А дали мечтата на Прашнопръстия да се завърне в родния свят ще се сбъдне? Има ли писателят Фенолио някаква власт над „рожбите” си и каква е неговата отговорност за съчиняваните истории?

Всички отговори на тези въпроси, както и на още много, ще намерите в чудесната книга на Корнелия Функе. Историята е напрегната, изпълнена с много внезапни обрати и населена с интригуващи образи както от действителния свят, така и от този на прочетените книги.

Корнелия Функе е сравнявана с Дж. К. Роулинг и мисля, че няма от какво да се притеснява. „Мастилено сърце” е великолепна, пълнокръвна, динамична и абсолютно завладяваща книга. Да напишеш детска книга с обем над 500 страници в началото на 21-ви век е смело решение, но Функе майсторски се е справила със задачата да държи читателя омагьосан до последното изречение. И това е само първата част на трилогията!

Част от магията на книгата идва от това, че предлага различни нива на възприемане и само възрастта, опита и настроението на читателя определят дали ще види просто завладяваща приключенска история или и философско-морални въпроси за силата на думите, границите между действително и въображаемо, за значението на автора и отговорността му към измислените герои.

„Мастилено сърце” е като любовно обяснение към думите и книгите, по-точно към детските книги. Функе започва всяка от главите с умело подбран цитат от класическо произведение за деца. Тези цитати ми доставяха чисто удоволствие, а могат да се приемат и като препоръки за следващи четива.

Единственото неприятно нещо, свързано с „Мастилено сърце” е, че за момента на български можете да намерите само първата част от едноименната трилогия.

 Автор: Лора Филипова