Мамо Муу, къде ти е мястото?
„Всяка жаба да си знае гьола“, казват. Децата да стоят в предвидимите заграждения на площадката, котките да спят на припек, врабците да се крият в храстите, кучетата да махат с опашки. Какво би станало, ако децата вземат, че се изпокрият в храстите, врабците заспят на слънце, котките преоткрият опашките си, а кучетата седнат около пясъчника? Но почакайте, това е невъзможно! Не и според Юя и Тумас Висландер, чиято забавна книга „Мама Муу се люлее“ идва при нас на борда на изд. „Ракета“.
Мама Муу е крава като всички други…или не съвсем. Докато нейните посестрими преживят на поляната, напълно доволни от застиналото си ежедневие, тя се прокрадва към Враньовата гора, яхнала велосипеда си. И ако си мислите, че това е немислимо, то почакайте, защото Мама Муу има план. Тя повиква своя приятел Враньо и го моли за помощ да върже люлка.
„- Ти си крава, Мамо Муу! – натърти той. – странна, но крава. Кравите. Не. Се. Люлеят.
– Точно така – отвърна тя. – Жалко е, че кравите никога нямат шанс да се люлеят“
– Жалко ли! – провикна се Враньо. – Гаа! Кравите си пасат на ливадата. После лягат, преживят и зяпат. Сетне влизат вътре да ги доят. Това им стига.“
Съпротивата на Враньо е разбита, когато Мама Муу кротко му казва, че разчита на него като на приятел. И ето, той връзва люлката, а кравата сяда на нея с нетърпение. Ала нищо не се случва. Та как да се залюлее? Само че който търси – намира, така и Мама Муу сама открива тайната на залюляването. Уви, не и на спирането.
Забавата приключва, когато наблизо минава стопанинът. Мама Муу бързо се скрива, а мъжът гледа в недоумение люлката, появила се сякаш от нищото.
„– Той сяда на люлката! – изсъска Враньо. – Недей! Спри! Ставай! Марш, чао, къш, беж! Върви си вкъщи да доиш! Ори! Прибери сеното! Карай, чупката! Стига толкова за днес, благодаря! Довиждане!“
Сякаш чул птичето недоволство, стопанинът не дръзва да се залюлее, а се връща обратно. Както прави и Мама Муу, за да не разкрият стореното от нея и намерението й да продължи да се забавлява по напълно не-кравешки начин.
Колкото е забавен текстът в „Мама Муу се люлее“, толкова са смешни и илюстрациите. Едва ли би могло да е другояче, защото те са дело не на кой да е, а на Свен Нурдквист! В тях той отново е вложил неподправения си стил и огромно чувство за хумор. Враната и Мама Муу са очарователно експресивни и толкова емоционални, че заразяват с усмивка и малките, и големите читатели.
Ако и вие смятате, че жабите могат да имат различни гьолове; ако вярвате, че не само децата, но и майкте им се наслаждават на люлките; ако си позволявате от време на време мелба за вечеря или харесвате да пеете в колата; ако смятате, че светът е оцелял, защото се е смял, то „Мама Муу се люлее“ е точно за вас и детето ви. Не забравяйте да си позволите нещо щуро.
