Мама, Малчо и приказките

След дълго затишие, преди няколко дни получихме писъмце за кампанията „Аз чета с мама“. Стана ни много мило, че някой се е осмелил да сподели как с детето си прекарват часове в света на книжното царство. А след като прочетохме самото писмо, полетяхме на крилете на приказките. С мама Мария и нейния Малчо!

„Не помня родителите ми да са ми чели книжки..но имах прекрасно детство, пълно с игри, свобода и приключения. Когато започнах да ходя на училище, започнах и да чета.

И в мигом се влюбих .. Влюбих се в пъстрия и приказен свят, затворен между страниците на старите книжки от кварталната библиотека, в който нямах търпение да се пренеса винаги и по всяко време. Четях, докато другите деца играеха на улицата, четях и тайно нощем – сгушена под одеалото под мъждукащата светлина на самоделното ми фенерче…

Пишех мои собствени приказки, стихчета, а после рисувах илюстрациите им…мечтаех, когато порасна да стана писател..защото вярвах, че писателите са „вълшебници“. Обещах си един ден, когато имам детенце, да му чета много книжки. Представях си, как ще му съчинявам собствени приказки…

После пораснах… и се роди моят малък Син.

Той обича да бъде приспиван.

Започнахме с песнички, а когато навърши година и половина, се впуснахме да колекционираме онези малки, весели, картонени книжки, с пъстри илюстрации, предназначени за най-малките мъници. Книжките бяха кратки, затова винаги добавях от себе си, получаваше се нещо като разказче по картинка.. и удоволствието от „четенето“ ставаше все по – дълго…

После, самият „ритуал по приспиването“ стана по – дълъг: първо „четем“, после „мама измисля приказка“, след това „пее песничка“ и най – накрая… Малчо заспива.

Броят на книжките започна да нараства и при всеки удобен случай, в който попадахме на щанд с детска литература, той грабваше по една книжка и с блеснал поглед ме молеше „Мамо, купи мия я“. Започнахме да колекционираме „Детски енциклопедии“, „Франклин“, „Дисни“.. Той чакаше с нетърпение да се приберем в къщи, да стане вечер, да си легнем и да четем ..

Малчо вече е на четири годинки и половина, а „ритуала по приспиването“ не се е променил. Четем и препрочитаме, измисляме и се гушкаме.. Това винаги е Нашето Мъничко Време.. дори когато „нямаме време“.

Сгушен до рамото ми, притихнал и доволен той упорито ме увещава за „още малко“ и „още една страничка“ и „още съвсем, ама съвсем мъничко“ .. и аз склоняваща за пореден път да продължа, едва прикривам доволна усмивка.

За изненада на близките ни, Марти не проявява интерес към „класическите“ приказки… Предпочитаме „позитивни“ истории, с поука без намесата на „злата вещица“, „Баба Яга“, изчезнали и изоставени деца, принцове и принцеси…може би с времето това ще се промени .. а може би не…

От известно време внесохме малка промяна. Вече покупката на книжка не е ежедневие, а специален момент, подарък. Станахме редовни членове на „Столична библиотека“. Ходим там заедно, за да види сам „Къщата на книгите“… да усети мириса им, да се научи, че можем да „притежаваме“ приказките в сърцето си, а не само на лавиците в къщи.

Продължавам да съчинявам и собствени истории – вечер след вечер. Малчо ме насърчава, като помни всяко приключение, следи внимателно, напомня ми до къде сме стигнали и сам внася уточнения и допълнения .. кратки истории – близки до нашето ежедневие, в които героите са весели, обичат Планината, Земята и Чистата Река и чрез които се опитвам да го науча на нещата, в които вярвам.

Някои от тях дори добиха вид на „поредица“ като тази за „Града на скейтбордите“ –онзи мъничък град в далечна страна, в който живеели съвсем обикновени хора, но в който всички се предвижвали не с автомобили, мотори или велосипеди… а със СКЕЙТБОРДИ… За да ги съхраня като спомен реших „на шега“ да ги запиша в блог на „мамините приказки“, наречен www.theskateboardcity.blogspot.com и така се получи нещо като импровизирана „книжка“, нашата „интернет книжка“ както синът ми я нарича… а после с усмивка добавя „и авторите сме двама – Аз и Мама“.

С поздрав

Мария Георгиева“

Не забравяйте да гласувате за Мария и сина й с Фейсбук – бутон „Харесвам“ под публикацията. Ако решите и вие да се включите в „Аз чета с мама“, пишете ни непременно на smama@azcheta.com.