Малките деца ( в това число и малките гарванчета) често боледуват, но героят на тази книжка е болен не от обичайна настинка, а от име-треска. Това е една болест, която те спохожда, когато си нямаш име и не успяваш да си измислиш подходящо такова.
Малкото гарванче си живее безгрижно и безименно до момента, в който мишките получават покана от най-добрата си приятелка и започват да се карат до кое точно мишле е адресирана. Оказва се, че липсата на име е нещо доста неприятно – току-виж си пропуснал някое хубаво гости или дългоочаквано писмо!
Бухалът- пощальон услужливо предлага разни имена, само че на гарванчето му е трудно да си избере. Имената прииждат ли, прииждат в малката му главичка, но как да се спре само на едно от тях?! Нищо чудно, че след толкова мислене и колебания вдига температура! Добре, че мама Язовка е наблизо да се погрижи за него с чай от лайка и шоколадов пудинг.
Веднага щом почувства подобрение, Гарванчето започва да се възползва от съчувствието на околните, отказва да си пие лекарствата и общо взето, нервира всички около себе си. Междувременно приятелите му са измислили име и в края на седмицата устройват празник в чест на неговото оздравяване. На празника Гарванчето не пропуска да разкаже с известно преувеличение за боледуването си и да помрънка, поради което единодушно е обявено за напълно здраво!
—
Това беше първото ни запознанство със симпатичния крилат герой. Той не е особено послушен, нито пък търпелив, но е забавен и помага на децата да възприемат с хумор своите недостатъци. Петгодишната ми дъщеря със сигурност се „разпозна“ в някои от ситуациите и това й достави голямо удоволствие. Илюстрациите на Анет Рудолф са чудесни и при повторно прочитане могат да подсетят детето за най-важните моменти от историята. Остава само да помолим гарванчето да изкълве излишните запетайки в текста.
Прочетете и ревюто на Вал Стоева.
Автор: Милена Златарова
