Малгожата Гутовска-Адамчик е полска писателка, чиято книга “13-а пряка” се появи преди време на български език. Благодарение на изд. “ЕМАС” и преводачката Милена Милева българските тийнейджъри могат да проследят отрязък от живота на Агата, Клаудия и Зоша – три гимназистки, колкото различни по характер и действия, толкова еднакво объркани от въпросите, които вълнуват подрастващите.
Писателката беше на гости в София през 2015 г. и част от нейните почитатели успяха да се срещнат с нея в Полския институт. Книгата й пък бе номинирана в Награда “Бисерче вълшебно” 2016. А ето какво казва на българските си читатели самата тя:
“За мен е голяма чест, че моята повест „13-а пряка“ излиза в България. Благодарение на това ние – аз и вие, моите читатели – ще се запознаeм. А може би ще станем и приятели? Защото повестта ми е за младите хора.
Първоначално трупах наблюдения за младите от собствения си дом, от това, което преживяваха синовете ми, които вече са големи. Техните повече или по-малко правдиви портрети ще откриете в книгите ми „110 улици“ и „220 линии“. Втората ми е любимата. Много се привързах към героите си – три момчета, които мечтаят да си направят музикална група. И много от вас имат същата мечтата, но не знаете с какви трудности и предизвикателства може да се сблъскате по пътя си към нея. Бих искала да ви помогна и да ви покажа, че понякога саможертвата и привидната загуба могат да се окажат победа.
Е, вече знаете, че съм майка. Имам двама сина. Единият е музикант: барабанист и композитор, другият е комик. Не четат книгите ми, защото смятат, че за тях аз съм преди всичко мама.
След като завърших университета, две години работих като учителка по полски и латински в гимназията в родния ми град Минск Мазовецки. Оттогава мина много време, но за мен проблемите на младите хора бяха и продължават да са важни, затова приех поканата на едно издателство (тогава пишех сценарии за телевизията и имах фирма) и написах повест за едно семейство, на което му се налага да напусне Варшава и да отиде да живее в много малко градче, което има само 110 улици.
Героите на книгите ми са обикновени деца и тийнейджъри от гимназиите и лицеите, които за пръв път в живота си се сблъскват с различни проблеми, влюбват се, правят лош избор, понякога трудно се разбират с възрастните, мечтаят и правят това, което най-силно ги вълнува. Често се чувстват объркани, несигурни и не знаят на кого могат да имат доверие.
Повестта „13-а пряка“ разказва за трудното приятелство на три много различни момичета. Всъщност те са четири, но четвъртото не казва нито дума – то е в кома. Когато момичетата идват при него, изпълнявайки препоръчаната от лекарите терапия, те не са сигурни как да се държат. Но постепенно тази няма приятелка става важна за тях. Важни стават и отношенията помежду им, които в началото са трудни. Принудени да правят нещо заедно, момичетата започват да се интересуват една от друга, установяват контакт, опознават се. Това е началото на нещо, което благодарение на общата задача може би ще се прероди в приятелство.
Точно затова пиша, за да покажа на моите читатели пътища за излизане от различни сложни ситуации. Мечтата ми е романите за тийнейджъри да ги четат и родителите, понеже те често нямат никаква представа както правят и какво преживяват децата им. Контактите между света на младите и на възрастните са редки и повърхностни. Често се свеждат до въпроса: „Какво ново в училище?“ и отговора: „Всичко е наред.“ А всъщност много рядко наистина е наред!
Пубертетът е много трудно време за младите хора. Тогава вие трябва да опознаете механизмите, които движат света и хората, но освен това от вас се изисква да нагодите идеализма си към общоприетите принципи, които не приемате. Опознавате живота в цялата му сложност. Надявам се, че „13-а пряка“ ще ви помогне в това.
„13-а пряка“ е улица, която не съществува. Така де, кой би искал да живее на улица „Тринадесета“? Нали казват, че носи лош късмет. В моя квартал обаче има улици, наречени „Преки“, и те са дванайсет, можете да ги намерите на картата. И реших, че моите героини ще живеят точно тук, в този квартал. Така че в известен смисъл те са мои съседки. Срещам ги понякога, макар че не ги познавам, те са измислени образи и затова може да живеят навсякъде, и във вашия град. Защото проблемите на съзряването и навлизането в света на възрастните са едни и същи.
И аз имах такива проблеми, макар че времената бяха други. Не само че нямахме интернет, ами не всяко семейство имаше кола и телефон. Времената се промениха, болката от порастването си остана същата. Защото всяко поколение трябва да си премери силите с едни и същи предизвикателства, макар и различно опаковани.
Бих искала четенето на моя роман да ви подтикне да усетите проблемите на другите, да ви помогне да намерите приятелството и да ви предупреди, че е опасно да пилеете най-интимните си преживявания.
Помнетe, около вас има добри хора, които могат да ви помогнат, трябва само да ги потърсите.”
Текстът е предоставен на сайт “Детски книги” от ИК “ЕМАС”
