Майте Каранса: Въпреки че в днешния свят няма място за магията, ние продължаваме да имаме нужда от нея

Испанската писателка Майте Каранса има богата библиография, която включва книги за различни възрасти. В България е позната с тийн романите си “Отровни думи” (изд. ЕМАС) и трилогията “Войната на вещиците” (изд. Унискорп). Тя бе гост на Софийския международен литературен фестивал и се срещна със свои млади български читатели на 9 декември. Ето какво сподели с тях за писането, детските книги и четенето.

Г-жо Каранса, имате много голям писателски опит – близо 30 години и над 40 произведения. Кога и как започнахте да пишете?

Тези от вас, които обичат да четат, знаят, че човек се чувства изкушен и да започне да пише, когато е добър читател. Искам да направя разграничение между писането и публикуването. Да, аз започнах да пиша от много млада, но когато бях по-възрастна (вече работех като преподавател по литература на тийнейджъри) си дадох сметка, че искам да напиша роман, който да бъде и публикуван. Героите ги бях замислила още когато бях на 12-13 години и ми беше много интересно да напиша историята за тях. И така започнах без да искам и без да имам претенции да пиша за деца и тийнейджъри. Този мой първи роман имаше голям късмет и беше удостоен с награда на критиката. Въпреки че ми беше малко трудно да го публикувам, защото беше малко по-особен, хумористичен роман, това беше много важна книга за моята кариера. След този първи проблем с издаването, после никога не съм срещала такива трудности и всъщност може да се каже, че съм голяма късметлийка.

Тази първа награда на критиката ли Ви проправи пътя към успешното публикуване след това?

Може би е така. Аз съм получавала 2 награди от критиката. Едната е за първия ми роман, който беше много различен от романите, които се публикуваха по онова време. Той говореше за неща, свързани с младежите, които по онова време не се считаха за много педагогически, но бяха естествени. Втората книга, за която получих награда на критиката беше „Отровни думи“.  „Отровни думи“ дължи навлизането си в училище именно на тази награда на критиката. За съжаление в Испания все още има много религиозни училища, поради което някои теми са цензурирани. Мога да се похваля, че съм изнасяла лекция за „Отровни думи“ в църква – олтарът беше зад мен, а свещеникът ми държеше микрофона.  В тази атмосфера говорих за сексуално насилие.

Направи ми впечатление, че в библиографията Ви присъстват книги за всякакви възрасти. Писането за коя аудитория Ви доставя най-голямо удоволствие и защо?

Трябва да призная, че най-много харесвам тийнейджърите, защото това е възраст-бомба.  Тогава се изживяват най-емоционалните и вълнуващи моменти в живота на човек. За нас, писателите, това е неизчерпаем източник на конфликти, на теми. А писателите търсят точно човешките конфликти. Така една книга за тийнейджъри никога не може да бъде скучна. Хубавото е, че тези истории могат да бъдат разказани по много различни начини.

На второ място много обичам да пиша за възрастовата група 11-13 години, но към тези читатели винаги подхождам с хумор. На трето място обичам да пиша за възрастни. На последно място поставям малките деца, защото ми е много трудно да пиша за деца. Беше ми сравнително лесно да пиша за тях, когато собствените ми деца бяха малки. За мен е предизвикателство да пиша за деца.

Нека да обърнем внимание на фентъзи трилогията „Войната на вещиците“, чието начало поставяте през 2004 година. Тази трилогия се продава в над 25 страни и с повече от 100 000 продадени копия се превръща в бестселър. Очаквахте ли такъв международен успех и какво Ви даде той?

Не го очаквах и за мен беше изненада. Обясних на издателството за какво става дума и го представихме като поредица. Въпреки това те не се осмелиха да публикуват наведнъж и трите книги. Затова написах първата и решихме да изчакаме да видим какво ще стане. Първоначално издадоха малка бройка, около 4000. Когато книгата започна да се продава и да се преиздава, ми казаха „Хайде давай, пиши втората по-бързо.“ Така написах втората през 2005 година, а третата 2006. Докато пишех втората книга, вече получавах имейли от читатели. Така за пръв път имах интерактивно преживяване в литературата. Понякога читателите се оплакваха от някои неща, които не им харесваха в първата книга.  Отговарях им, че ще гледам, ако е възможно, да ги удовлетворя. Това не беше лесно и започнах да страдам, когато книгата започна да се превежда на други езици, защото се замислих дали читателите от други страни са в състояние да го разберат. Това ме накара да изпитам особена отговорност, защото си дадох сметка, че хора в други държави вече чакат продължението. Казах си, че не мога да мамя читателите си от целия свят, които чакат и третата част. Зачудих се какво ще стане, ако умра. Кой ще довърши трилогията? Тогава написах и първото си завещание и възложих на дъщеря ми да довърши трилогията. Чувствах се длъжна да удовлетворя желанията на толкова много читатели.

Как се роди идеята за написването точно на фентъзи трилогия?

Харесвам този жанр и съм читател на фентъзи. В университета учих антропология и си избрах да пиша дипломна работа за демоните. Измежду многото неща, които изчетох тогава, бяха и няколко книги за вещерството. Тогава нямах време да направя по-подробно изследване, но си казах, че когато имам време и желание, ще го направя. Трябваше да минат почти 30 години оттогава и започнах благодарение на голямата ми дъщеря, която един ден поиска да й разкажа приказка за вещици. Така поставих началото на основния сюжет на трилогията като историята на една малка вещица, която е последвана от цял клан на вещици, които са нейни врагове. След това ми хрумна, че тя може да послужи за сценарий за хубав филм и написах синопсис и сценарий на един епизод. Минаха 10 години, с филма не стана нищо и тогава предложих на издателството да публикуваме фентъзи роман. Те ми предложиха да е трилогия, което малко ме изплаши, защото ставаше дума за 1000 страници. Това обаче ми даде възможност да се потопя в света на вещиците и да сбъдна мечтата си.

Смятате ли, че магиите са част от живота ни и коя е най-голямата магия според Вас?

Мисля, че да. Откакто съществува човечеството, сме се опитвали да си обясним всичко това, което не сме могли да разберем чрез магията. В 21. век изглежда единствения начин на мислене е разумния, рационалния, научния. Но в определени моменти продължаваме да бъдем човешките същества от преди рационалното мислене. Когато сме отчаяни, се молим за чудо, призоваваме магията. Същото е и когато сме влюбени, защото любовта е магия. Въпреки че в днешния свят няма място за магията, ние продължаваме да имаме нужда от нея.

Смятате ли, че можем да причислим родителството към магията?

Да, защото раждането на дете е най-красивият момент в живота. Всъщност във втората книга, “Ледената пустиня”, отделих цяла глава на раждането на Анаид.

Очаквайте и втората част от интервюто с Майте Каранса в следващите дни.