Магическият свят на „Хари Потър и философският камък“

Докато чакаме търпеливо новото илюстровано от Джим Кей издание на “Хари Потър и философският камък”, нека прочетем ревюто на Милена Трендафилова за началото на поредицата, превърнала много деца в читатели.

През далечната 1997 г., когато съм била едва на 11 години, в Англия излиза за първи път „Хари Потър и философският камък“ (изд. „Егмонт България“) – първият роман от поредицата за Хари Потър на световноизвестната писателка Джоан Роулинг. Най-продаваната книга от поредицата, от която са закупени приблизително 17 милиона копия в САЩ и близо 90 милиона по целия свят, излиза на българския книжен пазар през 2001 г. Само Библията има преводи на повече езици, а днес Хари Потър е глобален бранд, оценяван на повече от 21 милиарда долара.

Искрено се надявам, че няма човек на тази земя, който да подценява чудният и вечен свят, който Роулинг е създала. Знам, че има хора, които упорито отхвърлят поредицата за Хари Потър като подходяща и за възрастни и реагират с лека насмешка, когато им кажеш, че си прочел някоя книга за малкия вълшебник. На тях мога да кажа само едно – Хари Потър е не само за малки и големи, това е поредица за всеки, който вярва в чудесата, не се страхува от магията на приказките и все още таи в себе си един малчуган с широко отворени очи. Пък и вярвам, че никога не е късно човек да се запознае лично с Хари. 🙂

Когато изрека на глас името Хари Потър, имам чувството, че все някъде шумолят паднали листа на вековни дървета и във въздуха започва да се носи някаква странна аура… Хари Потър… Дълго време исках да започна да чета книгите за Хари на Джоан Роулинг. Все отлагах този момент по една или друга причина – не защото се смятам за пораснала или защото вече съм гледала всички филми от поредицата и смятам, че романите няма да са ми интересни. Не, отлагах момента, защото притежаването и прочитането на пълната колекция от 7 книги за мен беше една моя малка мечта. Да, понякога хората имат и такива мечти… И понякога мечтите се сбъдват…

Добре де, мога да започна това интро и не толкова драматично и пак да запазя откровеността. 🙂 Да прочета всички истории за Хари Потър бе едно от нещата в списъка ми, които трябва да направя, преди да стана на 30 (хаха, смейте се, и аз имам такъв списък). Малко преди да чукна 29, желанието ми се изпълни – книгите бяха пред мен в пълния си великолепен блясък. Ами сега? Как да ги чета – да ги изгълтам бързо една след друга, или да си чета лека-полека, след което да гледам и всеки филм? Изборът бе учудващ дори за мен и моята обичайна липса на търпение – избрах втория вариант.

Историята в „Хари Потър и философският камък“ започва на улица „Привит Драйв“ номер четири, Литъл Уингинг, графство Съри. Последните събития в магическия свят водят до срещата на магьосниците Албус Дъмбълдор и Минерва Макгонъгол. Новината е голяма – Лорд Волдемор е бил победен, а той се слави като най-силния и страховит тъмен магьосник, живял някога. Последните му две жертви са Лили и Джеймс Потър, родителите на Хари. Той самият оцелява, въпреки убийственото проклятие на Волдемор. За спомен му остава един белег с форма на светкавица на челото му – единственият видим ефект от проклятието. Хари незабавно се превръща в легенда сред магьосниците и става известен като „момчето, което оживя“.

След смъртта на своите родители, за Хари неохотно се грижи мъгълската (немагическа) сестра на майка му Петуния Дърсли, последния жив член на семейството му. Петуния и нейният съпруг Върнън скриват от Хари истината за неговите магически способности и му казват, че родителите му са загинали при автомобилна катастрофа. Ала малко преди единайсетия рожден ден на Хари, животът на всички предстои да бъде променен завинаги. В къщата на семейство Дърсли започват да пристигат писма, любезно доставени от истински сови. Скоро Хари научава истината за смъртта на родителите си и бива въведен в магьосническия свят. Следва купуването на магическа пръчка от господин Оливандър и заминаването на Хари от перон 9¾ на гара Кингс Крос, Лондон, към училището за магии и вълшебства „Хогуортс“. Там Хари бързо намира нови приятели в лицето на Рон Уизли и Хърмаяни Грейнджър. 

За това, което следва, мога да кажа, че Роулинг не си поплюва – вкарва в сюжета планински трол, уроци по летене с метли, игра на куидич, мантия невидимка, триглаво куче, наречено Пухчо, и тайнствено огледало, наречено Еиналеж. А в основата на всичко стои легендата за философският камък. Вярва се, че камъкът може да произведе еликсир на живота и да донесе безсмъртие на своя притежател. И тъй като нашите трима герои Хари, Рон и Хърмаяни вярват, че някой с лоши намерения скоро ще се опита да открадне камъка, те решават, че е по-добре да се доберат първи до него.

Приключенията, пред които се изправят тримата млади герои, могат да накарат косата на всеки читател да настръхне. Когато затворих и последната страница, бях изумена, че Роулинг е успяла да събере толкова много интересни и поучителни случки само в около 260 страници. Струваше ми се, че съм прочела много повече!

Историята в „Хари Потър и философският камък“ безспорно е безупречно разказана, с абсолютно всички нужни елементи, които да развихрят въображението, да разсмиват и да те карат да искаш да четеш още и още. Бих казала, че книгата е достоен първенец на една приказна сага, която неслучайно е обсебила и завладяла цялото земно кълбо! 

Не по-малко достойна ми се стори и филмовата версия на романа, която изгледах с трепет отново, след като вече бях прочела и книгата. Останах приятно изненадана до каква голяма степен сюжетът на романа е пресъздаден и на малкия екран. Това бе моят малък хитър трик да удължа удоволствието си от прочетеното и смея да кажа, че останах повече от доволна – ефектът, който търсех, бе постигнат на 100%. 🙂

Убедена съм, че всеки, който още не е посегнал към вълнуващия свят на Хари, със сигурност се чуди защо е цялата тази т.нар. Потър-мания. И това е напълно оправдана реакция, самата аз имах такава, преди да прочета първият роман. Сега вече знам – Роулинг наистина е създала една от най-изумителните поредици в детската литература, изпълнена с толкова приказна магия, колкото и най-необятната човешка фантазия не може да си представи!

Каквото и повече да кажа, ми се струва недостатъчно похвално за това, което Роулинг е дала на всички деца по света. Напълно съм съгласна със Сидни Шелдън, който казва, че Роулинг „заслужава медал, задето накара хиляди деца да се редят на опашка в книжарниците“.

Ревюто е публикувано първо на сайта www.azcheta.com.

Ако сте сред заклет Потър-маниак, запознайте се с предложенията на Рада Тилкова за организиране на Хари Потър парти, както и с останалите ревюта на книги от поредицата – “Хари Потър и философският камък”, “Хари Потър и стаята на тайните”, както и ревюто ни за двете книги от библиотеката на младия господин Потър.

Автор: Милена Трендафилова