Любомир Гиздов: Хубавата детска книга е подходяща и за възрастни
В кампанията “Клуб за книжни пътешествия” ви срещаме с писатели от осем европейски страни и с техните книги. За да можем да осъществим това запознанство, сериозна заслуга имат преводачите, чрез които героите “проговарят” на родния ни български език. В поредица от интервюта ще ви покажем имено тях – преводачите. Ред е на Любомир Гиздов, превел романите на Кристина Улсон „Стъклените деца“ и „Сребърното момче“.
Представи се!
Аз съм Любо и прекарвам по-голямата част от дните си в четене и превеждане на книги. Е, от време на време излизам и навън, и тогава обичам да се разхождам, да спортувам и да пътувам. Привличат ме интересните и различни места и хора, което е и една от причините да уча Скандинавистика. Благодарение на това пък впоследствие имах възможността да преведа книгите на Кристина Улсон – „Стъклените деца“ и „Сребърното момче“.
Превеждам детски книги, защото…
Превеждам детски книги по същата причина, поради която все още ги чета. Защото ги обичам и обичам да се връщам към детството. Освен това е особено удовлетворително да си мисля, че съм успял да зарадвам някое дете с труда си.
Ако не бях преводач, щях да съм…
Батман. Други резервни варианти са фотограф, илюстратор и космонавт.
Детската/тийнейджърска книга, която мечтая да преведа е…
Бих се радвал да превеждам някои от любимите си комикс поредици като „Сага“ (Saga) и „Нечестивите + Божествените“ (The Wicked + The Divine). Не са за деца, но пък за тийнейджъри са идеални.
Най-трудното при превода на детски книги е…
Предизвикателствата са различни, в зависимост от стила на автора. При Кристина Улсон текстът е четивен, без да е излишно „вдетинен“, така че трябваше да се старая и българският превод да звучи така.
Хубавата детска книга е…
…подходяща и за възрастни. Всичките ми любими книги от детството са такива, които с удоволствие препрочитам и днес.
Децата трябва да четат книги, защото…
Освен че доставя удоволствие, четенето ни помага да се развиваме, да се справяме с проблемите (а не да бягаме от тях, както смятат някои), а също така и да опознаваме света и хората. Ето защо горещо го препоръчвам именно на децата – за да стимулират откривателския си дух и да не го загубят, когато пораснат.
Като възрастен съм…
…научил някои неща, други съм забравил, но все пак се надявам, че по-скоро съм помъдрял, без да губя детското в себе си.
От детството ми липсва…
Свободното време. И това, че можех да играя футбол три часа, без да ме заболят колената.
Шоколад или сладолед?
Най-добре и двете!
Мечтата от детството, която сбъднах…
Преди известно си купих рамки за очила на известна марка, която си бях харесал като дете, защото ги рекламираше Брус Уилис, един от любимите ми екшън герои, и си мечтаех някой ден да имам такива. Вярно, тези от рекламата бяха слънчеви, не диоптрични като моите, но все пак десетгодишното ми аз се зарадва, когато си ги взех.
Страх ме е от…
Загубата. И от „Пришълецът“.
Мечта, която е вдъхновена от книга…
Последната ми такава мечта е да се науча да плавам с платноходка и да обикалям моретата. Вдъхновението дойде от „Джон Барликорн“ на Джек Лондон и „Богат, беден“ на Ъруин Шоу.
Ако попадна на портал за пътуване в пространството и времето, бих отишъл/срещнал…
Вече имам такъв портал – библиотеката. Но хайде, няма да бягам от въпроса. Като дете много ме привличаше Средновековието, но сега по-скоро гледам към бъдещето. Може би бих избрал да присъствам на евентуалната среща между хора и извънземни, това определено би било вълнуващо!
„Стъклените деца“ и „Сребърното момче“ се издават на български език с подкрепата на програма „Творческа Европа“ на ЕС.