Лабиринтът на порастването на дъщерите

Ако има нещо, за което повечето родители биха си стиснали ръцете, то това е увереността, че тийнейджърските години са гарантирано пътуване с влакче на ужасите. Само че без колани.

За щастие, Лиса Дамур ни вдъхва надежда, че е възможно не просто да стигнем края на релсите цели и невредими, а дори и да се насладим на преживяването. Е, поне на някои моменти.

“Малко ситуации в живота са по-трудни за справяне от подрастващ син или дъщеря по време на опитите им да се освободят.”

Първо ще започна с това какво НЕ е тази книга. Тя не е наръчник за възпитание, посредством който да се компенсират всички предишни грешки. Не е и детрониране на пубертета от позицията “Трудна възраст”. И със сигурност не е омаловажаване на чувствата на момичетата и правото им да преживяват посвоему случващото се около и с тях.

А какво Е “Лабиринтът на порастването” (изд. “Изток-Запад”)? Написана в помощ на родителите, за да проявят нужното търпение и разбиране към дъщерите си, книгата може да се разгледа и като своеобразна навигация, създадена да преведе възрастния през момичешката чувствителност и проблеми.

“Тук съм, за да ви кажа, че не е нужно да чувствате, че животът с вашата тийнейджърка е лабиринт без изход. Има предвидим модел на тийнейджърско развитие, по който момичетата израстват.”

Лиса Дамур е психолог, работещ основно с тийнейджърки и техните родители. Като се обляга на опита си (и този на нейни колеги), тя организира съзряването в седем линии на развитие, а именно:

  • Раздяла с детството
  • Присъединяване към ново племе
  • Обуздаване на емоциите
  • Бунт срещу авторитета на възрастния
  • Планиране на бъдещето
  • Навлизане в света на романтиката
  • Грижа за себе си

Това са и седемте части на книгата. Във всяка от тях са включени насоки кое е нормално и очаквано, как да се справим с най-честите проблеми, а също така и кога е редно да потърсим помощ. Книгата е практично насочена, като разглежда някои типични и конкретни ситуации и дава отговори какво е добре да направим, както и какво определено не бива да предприемаме.

Ако трябва да посоча нещото, впечатлило ме най-силно в нея, то това е връщането на топката в полето на родителя. Лиса Дамур възвръща увереността на възрастния по изключително мек начин, който му напомня за позицията му в семейството, за отговорността, която носи, но и за необходимостта да се стреми към общуване, а не доминация.

Може би най-същественият урок, който остава за нас като майки и бащи, е нуждата от уважение, загриженост и твърдост в отношенията с дъщерите ни. Защото, колкото и независими и свободни да искат да бъдат, ще има моменти, в които ще се облегнат на нас. А ние ще устоим.

 

Вземете книгата с код DK19 от

Ozone.bg или Booklover.bg

Когато купувате книги с този код, помагате и на нас да продължаваме да четем и препоръчваме книги за Вас.