В рубриката “Четем всеки ден… у дома” Ви каним да споделите своите фамилни истории за четенето с децата. Вярваме, че споделеният опит е най-заразителен и вдъхновяващ. Повече за рубриката ще откриете тук, а ние с Пирина предлагаме да прочетете историята на Кристина, която избрахме да представим тази седмица:
Казвам се Кристина, от Пловдив съм, по образование – инженер-лесовъд. Имам две деца, Симеон и Софѝя. Разликата между двамата е 23 години. Баткото е големият, Софѝя се роди преди почти 4 години.
На нея й чета буквално от първия ден, в началото не подбирах, четях й мои книги, детски книги, на руски, на английски.
Първо извадихме кашоните с книги, от там излязоха книгите от моето детство: “Незнайко в Слънчевия град”, “Индийски приказки”, “Сказки с картинки”. После тръгнах да й купувам нейни си книжки.
По времето на брат й изобщо нямаше такъв избор.
В детския сектор в книжарниците беше настъпила революция. Такова изумително разнообразие от детски книги, за каквито по времето на големия ми син не можех да си мечтая.
Какво да кажем за Джулия Доналдсън и Аксел Шефлър? Както казва Мария Донева, те са Ленън и Маккартни в детското книгоиздаване. Направо сме пристрастени към тях, те се четат абсолютно всеки ден.
Ами Евгения Войнова и всичките й прекрасни книги? “Лешникотрошачката” и “Хладка Сладка Муу” на издателство “Артлайн Студиос”, поредицата “Малки хора, големи мечти” и още много, много.
Как може книга само с точки така да развълнува детето и да го забавлява толкова много? Как книга с дупки, написана преди половин век, може да създаде толкова богат свят и часове игра?
Открих, че е имало и нещо хубаво от времето на дефицита на детска литература. Уолт Дисни и “Егмонт” издаваха книжки по анимационните им филми. Бяха хубави и аз купувах на сина ми каквото излезе, макар и малко. После се появи племенницата ми, аз й предадох колекцията на баткото и продължих да й купувам. Сега тя ги върна на Софѝя. Бях ги забравила. Оказа се, че имаме забележителна купчина, в която имаше история, приемственост и нещо супер забавно, имаме книжки за 499 лв., както и за 2999 лв. Софѝя много ги харесва, продължавам да ги трупам.
Всъщност, Софѝя е моят уред за измерване на качеството на книгите.
На всеки етап от развитието си, тя е избирала своите книги любимци, те са нейните избори.
Сега избира книги, утре ще избира важните неща.
Книгите не са само за четене, с тях играем, шием героите, изрязваме ги от хартия, плюшените играчки оживяват.
За първия й рожден ден, поръчах на всички да й подаряват книги. Обаче се оказа не толкова прекрасно, колкото си го представях. Сдобихме се с определено лоши книги. Кажи ми какви детски книги купуваш, да ти кажа какъв човек си.
Не можех да повярвам, че има книги, издадени с толкова лош вкус, неприятни илюстрации и още п0-неприятен текст. И това важи изцяло за книгите с приказки – или са много огромни и тежки, или са с лоши рисунки, или приказките са неподходящи и лошо разказани. Затова сега съм още по взискателна към книгите, които ще й купувам. Избирам ги много внимателно.
Радвам се, че в изобилието на пазара днес, и въпреки някои напудрени и попрехвалени книги, досега нямам нито едно лошо попадение.
И така, време е да обобщим:
Какви са нашите ритуали? Четем всеки ден, четем книгите на мама, четем книгите на батко, взимаме книги от библиотеката, оживяваме героите, прецизно подбираме автори, издателства, книги, намираме в тях семейната ни история, любими герои, учим се да правим правилните избори, да сме взискателни, да развиваме въображението.
Както ми каза един ден една прекрасна жена, 15 минути всеки ден четене на детето е най-добрата инвестиция, която можем да направим за него.
Вярвам, че най-вълнуващото предстои.
Ако и вие искате да се включите в рубриката, разкажете ни за вашите фамилни практики и ни пишете на имейл read@detskiknigi.com. С Пирина ще избираме по една история всяка седмица, която да споделяме с читателите, а нейният автор ще получава внимателно подбрана книга за своето дете.
