Крепост на книгата, замък на мечтите, градина за пример

BRITANICA Park School – The Castle e двуезична детска градина в София. Освен на английски, екипът на „Замъка“ учи на уважение към книгите. Как се насърчава четенето от най-ранна възраст, могат ли педагози и родители да работят в екип и къде се намесва тук наградата „Бисерче вълшебно“ – по всички тези (и по много други) въпроси разговаряме с Анелия Табакова, учител в „The Castle“.

Какво място заемат книгите в „The Castle“?

Четенето, наред с доброто възпитание, е основата, върху която се оформят характерът, личностните качества, умението за общуване и организиране на времето. За целия екип на ЧДГ „Британика“ е изключително важно нашите деца да бъдат първо активни слушатели, по-късно активни читатели и деца, търсещи книгите. Детската градина бе обявена на Крепост на книгата от Асоциация „Българска книга“. Приемаме това звание много сериозно.

Мисията на детската градина е свързана с ограмотяването и създаването на траен интерес у децата към книгите и четенето. Затова номинацията за приза “Рицар на книгата”, която получаваме за втори път (2022-2023 г.), ни кара да се чувстваме изключително горди. Този успех е оценка за цялостната ни стратегия за развитие на децата, свързана с утвърждаване на уменията за слушане с разбиране, за обогатяване на лексиката чрез четене на книги, за представяне на добродетелите и ценностите в живота чрез художествени произведения.

Виждате ли ефект от четенето за израстването на възпитаниците ви?

Децата, при които има създаден навик за слушане, четене и занимания с текста, се отличават в 1. клас. Имат богат речник, мислят многопластово, могат да правят обобщения и заключения.

До 6-7 годишна възраст не се стремим към усвояване на техниката на четенето, а помагаме на детето да обикне четенето като процес. Съвместното четене помага и в емоционален план.

В семейства и среда, в която се чете, децата имат повече теми за разговори и повече възможности за изграждане на емпатия и привързаност.

Съвет, който даваме на родителите, е да четат на децата си преди лягане по една приказка. В това е закодирана мисията на приказките – да се предава устно опита от по-възрастните към децата. Приказките ни помагат да свързваме асоциации, символи и емоции, да анализираме черти от характера, модели на поведение и така се учим несъзнателно.

Като заговорихме за важността на семейството, нека споменем една чудесна практика на вашата детска градина – родителските четения. Разкажете малко повече за тях. 

Каним родители да четат с нас от създаването на детската градина преди повече от десет години. За нас е много важно родителите, учителите и децата да бъдем на една вълна и да гледаме в една посока.

Подкрепата от страна на родителите е от огромна важност за нас – компас за правилна посока, понякога коректив, търсено и желано съдействие.

Тази година интересът на родителите към конкурса („Бисерче вълшебно“ – бел.ред.) беше много голям. Освен че споделиха приказни мигове с нас, те се постараха да направят посещенията си запомнящи се – подбираха внимателно книгите, които да прочетат, обмисляха как да предадат техните послания, как да започнат дискусия; изработваха постери с поуки, хартиени яйчица (като онова, от което се излюпи уж НЕдногорът), на гърба на които бяха написали мъдри мисли за книгите; подаряваха на децата цветя, за които да се грижат с търпение и внимание (поука от „Почакай, Миюки“); обикаляха земното кълбо с децата по стъпките на Уини и Уилбър…

Въпреки че конкурсът свърши, събраната и насочена енергия е тук – родителите продължават да изпращат писма с желание да продължат да четат.

Щастливи сме, че заглавията, номинирани за награда „Бисерче вълшебно“, получават такова внимание при вас. А проявяват ли децата желание да гласуват за своя фаворит?

Децата се вълнуват много, защото се чувстват въвлечени в подбора, прочитането и гласуването. Знаят, че тяхното мнение е важно за нас. Всяка година представяме конкурса, като започваме с прочитането на „Пук“ от Валери Петров, за да разберем какво е това вълшебно бисерче, което Лилито търси толкова упорито.

Често е трудно за децата да изберат само една книга.

Тогава ги изслушваме извън гласуването, за да може да ни разкажат какво мислят и за другите книги. Понякога правят своя собствена класация, защото е трудно да се избере едно-единствено произведение.

Какво друго правите, за да насърчавате и развивате четенето в клас?

Търсим онова, което ще грабне всяко дете и ще остане в неговото съзнание, ще даде нужното, ще успокои бурното, ще развълнува спокойното, ще подтикне към промяна и крачка напред, но и крачка към вътрешното „Аз“.

• Посещаваме събития, посветени на четенето (като Пролетния базар на книгата).
• Променяме пространства по свой вкус (като Хари Потър зоната).
• Разменяме книжки (децата носят и разменят любими книжки с приятели, обясняват какво им е харесало и защо – по този начин се създава и развива читателска култура).
• Осъществяваме идеи заедно (като тази по „Пътешествието на листенцето“).

Редовно участваме в разнообразните инициативи на Асоциация „Българска книга“. Организираме празниците “Моята любима книга” и “Сладкодумен разказвач”. Водим децата в книжарници и в големи обществени библиотеки. Имаме читателски клуб, а в библиотеката на BRITANICA Park School – свой Reading Corner.

Така създаваме у децата навици как да общуват с библиотекаря, изграждаме отношение към книгите и към останалите четящи.

В последните години организираме посещения на Детски отдел на Столична библиотека. Със съгласието на родителите Столична библиотека издава първите лични читателски карти на децата. Вълнението е неописуемо. Това е едно от първите осмисляния на собствената личност като нещо друго, освен дете. Възприемат себе си като ЧИТАТЕЛИ.

Как вие/вашият екип подпомагате подобно самовъзприемане? Разкажете ни на editors@detskiknigi.com.

Снимки на корицата и в статията: екипът на „The Castle“