Корените на Франкенщайн

Наскоро ви разказахме за първата книга от симпатичната хорър поредица за деца „Кърпена глава“, чиято основна идея е заимствана от класически готически роман на Мери Шели – „Франкенщайн“. Гордън Конъли разказва как идеята е хрумнала на Шели в блога на Booktrust.

Преди 203 години, на 28 юли, наскоро обявилите своята любов Мери Уолстънкрафт Годуин и Пърси Биш Шели, напускат Англия, за да заминат за Франция. По това време Шели е женен за Хариет Уестбрук, която чака второто им дете. Планираното им заминаване вбесява бащата на Мери, Уилиям Годуин. Той не подкрепя връзката на дъщеря си с Шели, вярвайки, че скандалът ще провали репутацията й. Въпреки всичко, двойката заминава за Кале.

След като преминават през воюваща Франция, влюбените стигат до Швейцария, след което са принудени да се върнат в Англия през септември, поради недостиг на пари. Там Мери е принудена да си съперничи с раждането на второто ден на Шели от Уестбрук. Самата Мери забременява, но дъщеря ѝ се ражда преждевременно и за съжаление умира скоро след това.

През май 1816 г. Шели и Годуин се връщат в Швейцария и остават с поета лорд Байрон във вила под наем близо до Женевското езеро. Поради лошото време компанията е принудена да стои вътре и тримата се забавляват, като си разказват немски истории за призраци. Така се ражда идеята на Байрон всеки да измисли своя история в този дух. Резултатът за Мери е един от най-известните романи на 19 век.

Благодарение на безброй филмови и телевизионни адаптации, Франкенщайн е вкоренен в съзнанието на обществото и дори хората, които не са чели книгата, знаят за какво става дума на страниците й. Ако си един от щастливците, които все още не знаят нищо за Франкенщайн, направи си услуга – остави тази статия и си намери бройка от книгата възможно най-скоро.

Книгата разказва историята на Виктор Франкенщайн – млад, богат интелектуалец, който се опитва да съживи създадено от него тяло. След като успява, Франкенщайн е ужасен от гротескния вид на творението си и изоставя Създанието. Когато решава да се прибере при близките си, Виктор Франкенщайн е посрещнат от ужасна новина – малкият му брат е убит, а обвиняемата е млада жена, живяла в дома на родителите му. Макар да е сигурен, че Създанието е виновно, Франкещайн не разказва за чудовищната си постъпка и така обрича бавачката Жюстин на смърт.

Опитвайки се да се справи с вината, която чувства след своите действия, Франкенщайн става изключително изолиран и търси утеха в планината. Най-накрая Създанието го намира и го принуждава да изслуша историята му. То разказва за своя самотен живот в гората, в постройка, долепена до къщата на бедно семейство. Учило се да говори, слушайки семейството, след това само се научило да чете. Последвал отчаян и нещастен опит да се сприятели със семейството, което заобичал.

Огорчен от невъзможността на околните да погледнат отвъд физическите му деформации, гневът на Създанието се увеличава. Остатъкът от разказа е посветен на желанието му Франкенщайн да създаде за него приятел, с когото да сподели своя живот. Виктор Франкенщайн е раздвоен: той смята, че сътворяването на ново създание ще доведе до катастрофа, но е отчаян от нарастващия гняв на първото си създание и е изправен пред тежка дилема.

„Франкенщайн“ е от книгите, които можеш да четеш отново и отново. И може би ако Шели и Годуин никога не се бяха влюбили и не бяха заминали за Франция през 1814 г., светът никога нямаше да се срещне с тази класика на хорър жанра.

Ако сте заитригувани от творчеството на Мери Шели, но децата ви са още малки за „Франкенщайн“, прочетете заедно единствената й книга за деца – „Морис, или къщичката на рибаря“. В нея няма да откриете страховити истории, но ще се насладите на майсторството на писателката.

Превод: Петя Якова