След Втората световна война, по идея на Йела Лепман, Ерих Кестнер написва “Конференцията на животните” (изд. “Колибри”). Книгата отразява загрижеността на творците за бъдещето на разрушена Европа след тежката война, както и безсмислието на политическите договорки, които уж целят да оправят положението в името на децата, но водят единствено до нови и нови конференции, на които не се вземат смислени решения. Толкова години след края на Втората световна война, светът сякаш е в изходна позиция. Конференциите си вървят една след друга, все в името на бъдещето на децата. Затова е време да си припомним историята, съчинена от Ерих Кестнер, в която има нелоши решения.
Какво ще откриете в книгата?
Лъвът, слонът и жирафът се срещат на чай края езерото Чад в Северна Африка и обсъждат безумието в света, причинено от хората. Според животните, човешките същества притежават невероятни умения, които използват единствено за правенето на войни, революции, стачки – всичките в името на по-доброто бъдеще на децата им.
“- Ужасни хора! А пък биха могли така хубаво да си живеят! Гмуркат се като риби, бягат като нас, носят се по водата като патици, катерят се като диви кози, летят като орлите – и за какво използват всичките си способности?
– За войни! – изръмжа лъвът Алоис. – За да правят войни. И революции. И стачки. И повсеместен глад. И нови болести…”
Решаването на тези проблеми е организирано чрез безкрайни конференции, на които се създават нови и нови комисии по незначителни въпроси. А децата? Те са само украшение, опит за оправдаване на глупавите действия на възрастните.
” – Нямам предвид твоите чинии и чаши – каза той, – мисля си за хората! За бежанците, за атомната бомба, за стачките, за глада в Китай, за излишъка в Южна Америка, за войната във Виетнам, за изчезналите деца и родители, за безредиците в Палестина, за затворите в Испания, за черния пазар, за емигрантите… – Там! Чети! По дяволите, отново конференция! О, тези хора! Могат само да разрушават! Почнат ли нещо да строят, се получава Вавилонската кула! Просто ми е мъчно за децата!”
Крайно ядосани и разочаровани от глупостта на хората, животните решават да свикат конференция във Високата къща. Събират се представители на всички животински видове, за да помислят как да спасят човешките деца от глупостта на възрастните. Пробват да осуетят конференцията на световните лидери в Кейптаун, като съсипват папките и униформите, но това не води до нищо. Затова животните прибягват до най-крайната мярка: всички деца изчезват! Животните поставят ултиматум за разрешаване на проблемите, като добруването на децата наистина е във фокуса на преговорите, а правителствата са принудени да мислят бързо, защото оглушителната тишина, предизвикана от тъгата на милионите родители, може да бъде по-плашеща от всякакви крясъци и взривове.
Прочит под лупа
“Конференцията на животните” е издание, което трябва да бъде част от учебната програма на всяко училище, по целия свят. С умело чувство за хумор Ерих Кестнер описва геополитическите игри на правителствените лидери и популистките им ходове, в които благото на децата е развявано като флаг, който оправдава всички други подмолни намерения. Писателят разобличава смело политическите игри на властимащите, като същевременно представя една плашеща картина на свят с липсващи деца, за които животните биха могли да се погрижат по-добре.
Майсторството на Кестнер е безспорно, а преводът в изданието на “Колибри” е поверен на Жанина Драгостинова, която се е справила безупречно със задачата си. Квадратният формат и приятната на допир хартия допълват удоволствието от четенето и позволяват на илюстрациите на Валтер Трир да изпъкнат и да подсилят посланията на текста по най-подходящия начин.
Темата за краткотрайната памет на човечеството за лоши събития и последиците от тях, които се забравят, може да бъде използвана при обсъждането на изданието с децата. Политическите конфликти и техните решения следват сходни модели, но е трудно да ги видиш ясно и всеобхватно, ако нямаш знания за други подобни игри. Това малко прилича на математическите задачи за тръби, басейни, летища и магистрали – колкото повече решаваш, толкова по-ясно ти става.
Интересен факт е, че Кестнер създава “Конференцията на животните” по идея на Йела Лепман – жената, която смята, че последиците от Втората световна война могат да бъдат преодолени, ако се постави фокус върху децата и книгите. Тя е инициаторката за създаването на Международната детско-юношеска библиотека в Мюнхен, а заедно с Кестнер и Линдгрен основават и IBBY (Международният съвет за книги за младите хора) – организацията, която се стреми да развива качествените книги за деца по света и връчва престижната награда “Ханс Кристиан Андерсен” на всеки две години.
„Нека построим отново този обърнат с главата надолу свят като започнем с децата. Те ще покажат на възрастните правилната посока.” (Йела Лепман)
Изданието е подходящо за читатели на 10+ години, техните родители, учители и всички представители на политически партии.
