Колибата на Роалд Дал
Може ли една колиба да има висока стойност? Може ли да е специално кътче, запазило в себе си тайните на разказвач № 1? Разбира се, щом говорим за Колибата на Роалд Дал!
През 1960 г. авторът и семейството му се установяват в Грейт Мисенден, Англия. Къщата им се нарича Джипси хаус. Там, в малка колибка в дъното на градината, Роалд сътворява някои от най-незабравимите си произведения за деца и възрастни.
Макар и доста мизерна, в очите на Дал постройката била удобно кътче за усамотение. По думите на Кристофър Саймън Сайкс, мръсна завеса покривала прозореца на колибата. В центъра й било поставено старо кресло, наследство от майка му, и точно там мистър Дал сядал, стъпвайки върху стар сандък. Той увивал краката си с вълнена черга и поставял върху коленете си дебели листове хартия, върху които поставял дъската си за писане. Фотографии, рисунки и други вещи за спомен висяли по стените, а масата от дясната страна на Роалд била отрупана с колекция от любимите му чудати вещи, като например собствената му бедрена кост и особено тежка топка, направена от станиоли от шоколадите, които Дал похапвал през младостта си.
Роалд не умеел да пише на пишеща машина и затова винаги използвал моливи. През по-голямата част от кариерата му, работният му ден започвал в 9:30 часа, когато преглеждал със секретарката си пощата от почитателите му. Около 10:30 часа Роалд пълнел термос с кафе и се отправял към колибата в дъното на градината. Творял до обяд, когато ставало време за традиционния обяд и за любимата му напитка – джин с тоник. След задължителното следобедно четене, към 16:00 часа той отново се отправял към малката къщичка за още няколко часа писане. „Аз съм дисциплиниран писател” – казал веднъж Роалд за себе си. „Не вярвам, че който и да е писател работи дълги часове, просто защото не може – става непродуктивен”. Пишел по няколко чернови на своите работи, защото „не правя нищо както трябва от първия път”.