Кой прави детските книги: Виктор Самуилов

Виктор Самуилов е от писателите и поетите, които не се свенят да застанат на страната на децата. Неговата поезия за деца е апел към възрастните, които често забравят да се поставят в обувките на децата и да погледнат през техните очи. 

Роден е на 10 май 1946 г. в София. Завършил е българска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски” (1970). Работил е в младежки, литературни и сатирични издания (1970-1978) и като редактор в Студия за анимационни филми “София” (от 1978). Той е един от основателите и редакторите на хумористичния седмичник “Тримата глупаци” (излизал до 1999 г.).

Автор е на 18 книги за деца и възрастни, 7 от тях са получили национални отличия. Сред поетичните му книги за деца са “Безсърдечен грамофон” (1982), “Домашно море” (1983), “Ей така” (1987), “Между нас да си остане” (1989), “Ние, мушмороците” (2004), “Опако дете” (2005), „Чудовище вкъщи” (2009), „През 9 локви в 10-а” (2011), „Зодия Хлапак” – книжка календар (2013), „Не е честно” (2015) и “Нъцки” (2018).

Виктор Самуилов е съавтор на учебни помагала и читанки, съставител и редактор на двутомната антология “Български басни. Избрано” (“Еквус арт” и “Образование и наука”, София, 1995). Сценарист е на анимационни филми и сатирични предавания, отличавани на международни и национални кинофестивали. Той е и една от българските номинации за престижната Мемориална награда “Астрид Линдгрен”. 

Ето какво отговори писателят зодия “Хлапак” на нашите въпроси:

Опишете се с 5 думи…

Например с тези 5: Все още непораснало опако дете.

Кое е най-трудно в работата Ви?

Да преодолявам трудностите й. Нерядко (но между нас да си остане!) – безуспешно.

А най-вдъхновяващо?

Моментите на изумление. От човешката и от заобикалящата ни природа…

Ако не пишехте книги, щяхте да бъдете…

... човек, който не пише книги. И това едва ли щеше да е, както е казал един от героите на дядо Вазов, „за народа загуба велика”…

Коя детска книга Ви е разсмяла най-много?

Сборникът с детски умотворения на Корней Чуковски „От две до пет” .

А коя Ви е натъжила най-силно?

Приказката „Малката кибритопродавачка” на Ханс Кристиан Андерсен.

Ако можехте да се запознаете с един-единствен любим герой от книгите, кой бихте избрали?

Един-единствен? Прекалено е ограничаващо. Пък дори този герой да е Мечо Пух, Малкият принц или Пипи… Впрочем, запознавайки се с някой любим герой, ти всъщност се запознаваш с неговия създател.

Ако можехте да живеете в детска книга, коя щеше да е тя и защо?

Предпочитам не да живея в, а със завладяващите книги (уж само) за малчугани.

Когато Ви попитат за детски книги, най-напред се сещате за…

Във всеки житейски период е различно. Не най-напред, а напоследък се сещам все повече за книгата „Щедрото дърво” на Шел Силвърстийн, преведена от Александър Шурбанов и излязла у нас благодарение на издателство „Точица”.

Три неща, които не знаем за Вас…

Няма да повярвате – добре ми е, че не знаете неща за мен. Това ме прави свободен.

Авторът не е манекен, ухилен по витрините на някоя книжарница. Там, изложени на слънчевата светлина и на случайните погледи на минувачите, тръпнат творбите му. Защото ще си призная друго, което може би подозирате: много, много бих се радвал, деца, ако зная, че поне три неща от моите литературни опити са привлекли вниманието ви. И ако е така – кои ли са?…

Какво ще пожелаете на българските читатели?

Талантът на един писател не струва нищо без таланта на неговия читател.

Пожелавам ви, млади читатели, тъкмо това: да развивате читателската си дарба, да сте откриватели на неподозирани вълшебства сред океана на световната книжнина.

В тази роля често попадам и аз – хареса ми нещо, сътворено от някой непознат и ми се приисква и други да му се насладят. Понякога, ако авторът е чужденец, сядам и вдъхновено се захващам да превеждам творбата му на нашия звучен език…

Е, хайде за финал на това интервю да ви предложа свой скорошен превод – стихотворението е на непознатата у нас писателка за деца Рената Мýха:

ХЛЕБАРКАТА

В дома си, под самия праг,

живееше хлебарка.

Тя никого не пипна с пръст,

не му подложи марка,

не блъсна никого, не го

ужили и одраска.

И с обитателите тя

съседстваше прекрасно.

Тъй би живяла и до днес

под оня праг, до чвора.

…Обаче в тихия й дом

завъдиха се хора.