Когато се „видим“, ще разберем, че си приличаме

Уважавам смелите издателски решения. Съвремието ни прелива от хитови автори и е лесно да се изплъзнат от погледа ни писатели със самобитни стил, езиково богатство и история. Това е причината да харесвам изд. „Тонипрес“ – то дава възможност да се докоснем до заглавия, които привнасят жанрово и идейно многообразие. Такъв е случаят с „Когато ме видиш“ от испанската авторка на юношеска литература Лаура Гайего.

Валентина (Тина) Рейес е тийнейджърка с колумбийски произход, живееща със самотната си майка в латински квартал в Мадрид. Тя не е нито отличничка, нито особено популярна в училище, а ежедневието й е структурирано и подредено с прецизна точност. Тина е толкова обикновена и невзрачна, че трудно се вписва в средата си, а още по-трудно намира приятели. Един ден, докато се крие от яростта на по-голям ученик, тя успява да направи така, че никой да не я забележи. Тази случка обаче остава заровена дълбоко в кътчетата на паметта й.

„- Не си търси белята, Валентина. Гледай да не те забелязват. Ако си пишеш домашните и не привличаш внимание, няма да имаш проблеми.“

Няколко години по-късно Тина отново попада в опасна ситуация, от която, повече от всичко на света, пожелава да изчезне. И чудото се случва – момичето сякаш се стопява във въздуха! Постепенно Валентина се научава да контролира новата си способност и може да става невидима или зрима според желанието си.

„Харесваше й да може да ги съзерцава, сигурна, че те не я различават. Не го правеше с намерение да ги следи, а искаше да се почувства като част от един свят, в който по някаква причина й се струваше, че още не може да намери своето място. Когато вървеше по улицата, невидима между хората, губеше страха, че ще я преценяват, и най-вече забравяше да оценява сама себе си.“

Тя започва да използва силите (и времето) си, за да предотвратява ситуации на насилие и неудобство в училище. Да предпазва слабите и онеправданите от по-големите и опасните. Постепенно се увлича силно в тази „игра“ и неусетно се оказва замесена с хора, които силно е подценила, в епицентъра на престъпност, трафик на наркотици, вражди между различни гангстерски групировки и лично отмъщение. А когато се намесва и полицията, Валентина осъзнава, че не може вечно да се крие в анонимността на своята невидимост.

“ – За някои момчета е много трудно да се откажат от приятелския си кръг дори и тези „приятели“ да вършат разни зулуми наоколо.

– Не разбирам защо.

– По най-различни причини – чувстват се сами или объркани или имат проблеми вкъщи, или смятат, че нямат бъдеще. И търсят хора като тях, с които имат нещо общо – интерес, националност, идеология, религия…“

„Когато ме видиш“ повдига редица сериозни теми – за насилието в по-бедните населени места, за безсилието на индивида пред групата, за участието в престъпни дейности като начин за оцеляване. Но също е и личен разказ за това какво е да не забелязват качествата ти, да те оценяват по външни белези и етикети, да се чувстваш длъжен да поддържаш образа за себе си пред всички, за да не бъдеш наранен.

Вероятно заради многото си послания книгата няма единен фокус, а създава усещането, че върви по различни пътеки едновременно. Като армия, разпръсната по различни фронтове. В добавка към това, оформлението на самия текст прави романа по-трудно четивен и съвсем леко натоварващ. Епилогът също е сякаш ненужен и размива историята, която така или иначе получава своя логичен и завършен финал.

Независимо от гореизброените минуси обаче, книгата, освен интересна история, предлага и чудесни образи! На главната героиня – също толкова наивна, смела, неразумна, влюбена и сърцата, каквито са повечето тийнейджъри. На най-добрата й приятелка Селима – мюсюлманка, която е горда с произхода и културата си, като същевременно е силно проницателна, умна и амбициозна и прави на пух и прах всички стереотипи. На майката на Тина – огорчената от живота жена, загубила вяра в по-доброто бъдеще и опитваща да предпази единственото си дете, като го поставя под контрола на волята си и не му позволява да полети.

Позволете си да се срещнете с тези герои. Защото…нима има нещо по-хубаво (а и по-ужасно) от това да ни видят такива, каквито наистина сме?

Вземете книгите с код DK19 от

Ozone.bg или Niedecata.bg

Когато купувате книги с този код, Вие помагате

за насърчаването на детското четене в България.