Книгите, които ни свързват

“Зимата на 1970 беше истинска – сняг и студ, както се полага на един януари. Тогава читатели от всички възрасти, членове на читалището, самодейци, ученици, граждани на града правят пъртина през снега, нареждат се в жива верига и от ръце на ръце пренасят хилядите книги от сградата на читалището на площада до новата, собствена, построена за целта сграда на библиотеката, днес вече Общинска, библиотека „Стоян Дринов“ – Панагюрище.”

Откъсът е от публикацията на Мария Бегова във вестник „Време 2001“. Г-жа Бегова е поетеса, преводачка и дългогодишна служителка в ОБ „Стоян Дринов“ в Панагюрище. Споделеният от нея спомен касае паметния 31. януари 1970-та – денят, в който над 200-годишното библиотечно дело на града най-сетне се сдобива със собствено здание. Силно въздействащ е образът на панагюрци, наредени в безкрайна колона в снега с протегнати един към друг ръце. И метафората за книгите, чието пътуване изгражда мост помежду ни.

Мостът се разтяга и стига до библиотекарите от РБ „Емануил Попдимитров“ в Кюстендил. През 2021 г. екипът на библиотеката решава да премести своя Детски отдел в ново пространство, за да разшири дейността му и да привлече още повече деца към книгите. За Ден на големия пренос е избран празничният 24. май.

„Тъй като инициативата бе част от общоградският празник по случай Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, разчитахме и на духа на празника, на емоцията от това, че той е обединяващ и неоспорим.“ – разказват библиотекарите в отговор на въпроса как са открили желаещи за изграждането на жива верига.

Духът на празника действително успява да обедини жителите и гостите на Кюстендил около общата кауза. Профилът на участниците е най-разнообразен – деца и родители, културни и просветни дейци, представители на местната и държавната власт. Питаме организаторите как са процедирали при прекъсване на веригата. С радост научаваме, че

„В моментите, когато някой се откажеше, веднага се намираше друг доброволец, който заставаше на негово място. През първия един час доброволците бяха двойно повече, отколкото ни бяха необходими.“.

Така флашмоб „Книгите, които ни свързват!” оправдава името си. За по-малко от два часа кюстендилци създават сума нови познанства, оказват незаменима помощ на библиотечните служители и пренасят дружно 1400 български заглавия в новия им дом. Кратката рецепта на „Е. Попдимитров“ за жива верига звучи така:

– – –

=> Подготовка: предварително маркиране на маршрута със символи, указващи на доброволците къде да застанат (в случая символите са изобразявали разтворени книги), опаковане на книгите със сходни размери в пакети с по 4 до 6 бр.;

=> Партньори: коректни медийни партньори, готови да отразят и разгласят кампанията;

=> Първи ритуален пакет: съдържа заглавия, свързани с инициативата (при Детския отдел – книги, знакови за личностното развитие на всяко дете).

– – –

Вълнуващи мигове, сплотяване на местната общност, повишаване интереса към библиотечната институция – живата верига ни дава всичко това. Както изтъкват героите на нашия разказ, всяка жива верига е упражнение в демокрация. Чрез нея разликите помежду ни се стопяват – остават само книгите, които пренасяме ръце в ръце, книгите, които ни свързват.

Книжните мостове са навсякъде около нас – в албума „Литературна София“, в плаката за „Нощ на литературата 2022“, в идеята на книгооткривателската кампания „#ПочетиМе“…как бихте продължили този списък?

Снимка на корицата: FB страницата на РБ „Емануил Попдимитров“