Как се пише “сьомга”? И други важни въпроси

Все повече детски книги, издавани на български език, са проекти на самопубликуващи се автори. Изобилието от мънички издателства предлага на читателите много възможности за избор, но все пак изисква да имаме едно наум по отношение на качеството.

Затова подходих скептично към дебютната книга на Вероника Любенова – “Как се пише “сьомга”? И други важни въпроси” (изд. “Влюбенова”). След първите 2-3 изречения притесненията ми се разсеяха мигновено.

Книгата се отличава с богат език, чувство за хумор и много добър замисъл на авторката да постави темата за емоционалната интелигентност пред читателя по деликатен начин. С две думи, чудесен дебют!

Историята е разделена в две глави – “Ваня и Реджина” и “Ваня и Никола”.

В първата Ваня се запознава с Реджина. Реджи е изключително странна според представите на Ваня: носи откачени дрехи, с много тъмна кожа е и има бяло петно над едното око. Пристигането й в училище е отбелязано с шушукане от страна на другите деца, а в столовата Никола си позволява да я спъне. Макар да се засмива редом със съучениците си, отношението към новото момиче не дава мира на Ваня.

“Прибрах се вкъщи и споделих на мама за новата си съученичка и случката на обяд. След като ми тегли едно яко конско, тя ми обясни, че бащата на Реджи е чааак от Африка и затова е така различна, приличала на него…”

“- А тя говори ли български? Днес не я чух да казва нищо – може би защото не ни разбира? – не спирах да задавам въпроси аз. 

– Разбира се, че говори, Ваня. – Търпението на майка ми беше към своя край. – Само защото не е говорила с никого, не значи, че не може. А някой да се е опитал да говори с нея?”

Разговорът с майката преобръща нагласите на героинята спрямо новата съученичка и поставя основите на здраво приятелство. В опитите си да покаже на всички, че Реджи е страхотна, Ваня дори си прави бяло петно с грим, което е заличено бързо от дъжда. Същият този дъжд кара Никола да спаси малко котенце, а после да бъде спасен от момичето, към което се отнася най-лошо. Именно това Никола не може да понесе лесно, но все пак прави опит да благодари с една грешно изписана бележка, на кооято се мъдри и думата “сйонга”.

На пръв поглед гадняр, Никола всъщност е добро момче, което няма нищо против да прекара лятото с дядо си. Дядото обаче е голям хитрец – дава му да изпълнява училищен проект, в който са намесени чувства, две дръвчета и три буболечки – мравката Мандолин, мухата Неразбравка и щурецът Стихомир.

“Никола погледна мухата..

– Н-н-неразбравка ли? – запита я той и веднага усети, че е сгрешил.

– Не разбирам какво ми е на името! БЗЗЗТ! Всички мухи ли трябва да се казват Цеца или Цура? – Мухата съвсем се разбръмча.”

Срещата на Никола с бръмбазъците е просветляваща, а и му помага да направи първата стъпка към помирение с Ваня, която не му е съвсем безразлична. Любенова успява да покаже как момчето довежда до успешен край своя училищен проект, а читателите със сигурност ще са в очакване на продължение на тази интригуваща история.

“Как се пише “сьомга”? И други важни въпроси” е много приятна история, представяща героите чрез отделни фрагменти. Тези фрагменти загатват за ежедневието и семейната среда на Реджина, Ваня и Никола. Именно те провокират читателя да търси причини за реакциите на децата в ситуациите, в които се сблъскват с непознатото и различното.

Избраният от авторката подход за представяне на отделните случки насърчава читателя да ги свърже и доразвие според собствените си представи, знания и емпатични реакции. Това прави книгата подходяща за самостоятелно четене от децата над 8 години или за съвместно четене и разговори между родителите и по-малките слушатели. А книгата е извор на възможности за обсъждане на важни теми:

  • Как бихме реагирали, когато срещнем непознатото и различното като човек в инвалидна количка или със заболяване, с различен цвят на кожата или от различна религия? Можем ли да се поставим на мястото на този човек и да преживеем неговите чувства заради нашата реакция?
  • Приятно ли е да си забавен и интересен на гърба на по-слабите и различните? А ако ти си в другата роля?
  • Ако допуснем грешка и нараним чувствата да друг, как да постъпим?

Самата писателка предлага различни теми за разговор в края на книгата, които да стимулират общуването на възрастния с детето и да развият основите на емоционалната интелигентност.

Изказът на Любенова е богат, тя успява да говори на езика на читателите си – хем забавно и достъпно, хем без да използва твърде опростени думи. Чувството й за хумор е чудесно и хрумките, вкарани в диалозите, дават свеж поглед от нов ъгъл към банални допускания (например, че калинките се вълвуват за кого ще се ожениш :)).

Моливните илюстрации на Яна Казакова разкрасяват историята и внасят още свежест. Форматът на книгата е квадратен, а хартията е избрана с внимание, за да представя илюстрациите по най-добрия начин.

Очевидно е, че Вероника Любенова има талант да пише за деца. Признавам, че ми се иска книгата всъщност да е истински детски роман с по-голям обем, защото съм напълно сигурна, че авторката би могла да развие образите си в пълнота и да предостави на читателя още интригуващи моменти на общуването между героите, чрез които да постигне в пълнота и целта си – да развива емоционалната интелигентност при децата. Силно се надявам, че историята на Реджина, Ваня и Никола ще има продължение именно с по-голям обем и отделни глави – предизвикателство, с което авторката би се справила безупречно.

Изданието можете да намерите в сайта на изд. “Влюбенова”.