Как Кученцето си намери дом – книга за силата на мечтите (+идеи)

26.03.202001.04.2020 Вал Стоева Жанет 45, Мая Дългъчева, Невена Ангелова

Мая Дългъчева пише деликатно и с огромно внимание към децата. Тяхното хармонично израстване не й е безразлично и всяка от книгите й го демонстрира. Внимателно поднесените теми подпомагат развитието на емпатията и опознаването на вътрешния свят на детето, а идеите за творчески занимания се грижат за езиковото развитие, въображението, логическото и творческото мислене.

„Как Кученцето си намери дом“ (изд. „Жанет 45“) е тъкмо такава книга – пълна с мечти, стотици възможности за размишления и разговори, а и с идеи за игри. Нарисувана от Невена Ангелова, тя се превръща в ценен помощник не само на родителите и децата, но и на учителите.

Може би знаете, че Мая Дългъчева е Монтесори-педагог и работи в Германия от дълго време. Готвейки се за немски изпит, в реферат по „Литературна и медийна педагогика“ тя представя пред своите германски колеги няколко идеи, вдъхновени от „Граматика на фантазията“ на Джани Родари. Те не са запознати с Родари и идеите му и в края Мая импровизирано проиграва с колегите си как от един фантазиен бином може да възникне цяла приказка. Моли всеки от присъстващите да напише първото хрумнало му съществително име и да пусне листчето в една шапка.

Времето й свършва, точно когато колегите й са изтеглили от шапката с думи „куче“ и „къща“ (Haus und Hund). Състудентка, учудена, поглежда двете думи и възкликва: „Хм, това е твърде банално, та каква история може да се получи от „куче“ и „къща“?“. В следващия час Мая им представя като пример своята версия на приказка, започнала от срещата на тези две думи.

Така, години по-късно Мая превръща подготвената за състудентите й учители игра в книжката „Как кученцето си намери дом“. Както самата тя казва, „това е книжка не само за четене, но и за правене“.

„Имаше едно време едно малко бездомно Кученце.

Най-много от всичко то мечтаеше да си има дом.

По цял ден обикаляше улиците и душеше.

Душеше и разпитваше къщите.“

Решено да сбъдне мечтата си, Кученцето отива при училището, но е отхвърлено безцеремонно. В пощата също няма място за него – само за уморени думи, които трябва да си починат добре.

В цирка пък приемат единствено Животни-с-Голям-Талант. Например танцьори на ча-ча-ча с чадърче. Талант, който Кученцето никак не притежава. Болницата категорично не става за дом, сладоледаджията отказва да продава кучешки сладолед, а в църквата живеят нарисувани хора. Та кой ли ще се погрижи за едно бездомно кученце?

Историята е разказана не само чрез нежните и малко тъжни думи на авторката, но е доразвита чрез илюстрациите на Невена Ангелова. Те са интересни колажи – някъде се виждат обемни къщи от картонени кутии, други са изрисувани с бои и моливи. Финалът е толкова красив, колкото само Мая Дългъчева може да го измисли, а тайната изненада в края предизвиква истински възторг.

„Нали знаеш, желанията само гъделичкат…

Но мечтите – о, мечтите могат да рисуват!“

Ако сте чели „Топлото човече“, знаете каква изненада очаква читателите от вътрешната страна на задната корица. Е, в „Как Кученцето си намери дом“ (изд. „Жанет 45“) тайната е по-различна и включва карта на градчето и цели 5 идеи за игри, вдъхновени от книгата. Те са подходящи както за по-малките деца, така и за учениците до 4. клас, които могат да усложняват, разместват, творят и доразказват историята на маркото Кученце с голяма Мечта, създадено от Мая и Невена.