Всеки, ако не е чел, най-малкото е чувал за шведското момиче Пипилота Виктуалия Транспаранта Ментолка Ефраимова, по-известна като Дългото чорапче, и за нейната създателка Астрид Линдгрен. Вече като възрастен читател, аз имах щастието да попадна и на друг шведски автор – Юнас Юнасон с романа му, носещ дългото заглавие „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна“. Ако Пипи ме впечатли със своята сила и лекота на възприемане на света, то старецът ме впечатли по друг начин, но с подобно светоусещане, за което може би някой друг път, в друга секция, ще ви разкажа.
И ето на, разглеждайки детските книжки в книжарницата с Ясена, много пъти погледът ми се спираше на нов, поне за мен, шведски автор – Свен Норквист и неговата поредицата от забавни приключения с котарака Финдъс. Исках да си купим някое от изданията, но Ясена ме спираше, защото принцеси и феи бяха предпочетени от моето дете, а аз не исках да се налагам в избора й за тези няколко случая. Докато един ден не получихме „Как Финдъс пропъди петела Карузо“ (изд. „Фют“) като подарък, прочетохме я и се хареса, държа да отбележа, и на двете.
Аз мога доволно да въздъхна като четяща майка и жена – ех, тези северни народи, какво леко отношение към света, поне в литературата. Може и да е хубаво да е такова, знаете какви мнения битуват относно тези ширини, но пък паралели и меридиани нямат абсолютно никакво значение, когато става въпрос за пакости и игри.
Пакостникът в спомената детска книжка е един – Финдъс. Той има късмета да е със стопанин (Петсън), който го разбира и, най-важното, го е грижа за чувствата му. Защото животните също имат такива, а на изрисуваните от Норквист страници за случката с петела (писателят е и илюстратор на поредицата) те се радват, тъжни са, обиждат се, капризни са. Добре че е старият добряк Петсън, който да успокоява недоволните, разделени в случая на два лагера – кокошките и новият гласовит петел Карузо са от едната страна, а от другата е котаракът.
Финдъс се чувства застрашен във „владенията“ си, а и неприятно изненадан от гласовите възможности на обожавания от кокошките петел. На Петсън също не му е леко от постоянните кукуригания, но той поне се опитва да подходи по справедлив за всички засегнати начин, позволява на петела да извисява глас само на кръгъл час. Това продължава само дотогава, докато Финдъс пък не решава, че може да се справи по-добре с Карузо.
Как се е справил ви оставям да разберете сами. Това е моят любим момент от книжката, а на Ясена е този, в който Финдъс учи кокошките да летят. Дъщеря ми копира изобретателността му на детския кът, като построи от клечки и дъсчици за „децата“ си подобни съоръжения. Какво ли ще „копират“ и на какво ли ще се посмеят пък вашите деца, четейки и разглеждайки някоя от книжките за Финдъс? Направо ми се иска скришно да наблюдавам, защото всяко едно дете е толкова истинско в реакциите си, толкова по финдовски изобретателно.
Ако ме попитат с какво за мен е известна страната Швеция, съвсем спокойно вече бих могла да отговарям – с Пипи, с един много щур дядо и, разбира се, с Финдъс, за когото и много германци са чували. Поне с такова впечатление останах от наградите, получени от автора не само в родната му страна, но и там. Детската поредица за Финдъс дори е екранизирана от 1999 година и в интернет могат да се открият филмчета на български език.
Още книги от поредицата за немирното котараче и неговият дядо: “Палачинковата торта за рождения ден на Финдъс”, “Как Финдъс пропъди петела Карузо”, “Как Петсън и Финдъс посрещнаха Коледа”, “Финдъс се изнася от къщата на Петсън”, “Как Финдъс оправи неразбориите в градината”, “Как Петсън и Финдъс изплашиха лисицата”, “Как Финдъс развесели тъжния Петсън”, “Петсън и Финдъс спят на къмпинг в двора”.
Автор: Искра Йорданова
