Как дигиталният текст променя начина, по който децата четат

Учените са единодушни, че заклеймяването на дигиталното четене като вредно за четенето от хартиен носител е безпредметно. В същото време те забелязват интересни и неочаквани промени в читателските навици на децата, които прекарват продължително време пред екраните на своите умни устройства. Какво знаем за предимствата и недостатъците на онлайн четенето и какво можем да направим, за да подпомогнем децата си да извлекат максимума от своето читателско преживяване? Валерия Велчева споделя материал на журналистката Холи Корби за KQED. 

Всяка вечер след редовния си душ синът на Джули Аткинсън взима iPad-а си и се настанява в леглото, за да почете малко през детското приложение за книги Epic!. Въпреки че Аткинсън и съпругът й са свикнали да му четат, сега синът им изследва различни теми сам благодарение на включените в приложението над 25 хиляди различни заглавия. Той чете биографии, исторически романи и художествени книги, специално подбрани да отговарят на неговото читателско ниво. Аткинсън забелязва разлика в начините, по които синът й взаимодейства с дигиталния и с печатния текст. В Epic! тенденцията е да чете по диагонал.

„Той е склонен по-често да влезе в Epic! просто за да прелисти, да провери дали книгата ще му хареса и ако не, да премине на друго заглавие. Когато използва печатна книга, чете, докато не се измори. С Epic! знае, че има тонове книги на разположение, затова чете по-бързо.“

За много родители четенето от екран е процес, пълен с неизвестни. Какво се случва с младия мозък, когато чете онлайн? Трябва ли децата да четат повече печатни книги и защо? Дали други дигитални дейности като заниманието с видео игри и общуването чрез социалните мрежи влияят на детската способност за по-дълбоко разбиране? И как днешните деца се учат да превключват от хартия към екран?

Възгледите на Даниел Уилингам

Изследователят на когнитивните науки Даниел Т. Уилингам казва, че дигиталните устройства не променят начина, по който децата четат, като когнитивен процес – сглобяване на букви, за да се образуват думи и изречения. Уилингам с готовност изтъква, че, грубо казано, децата днес четат повече, отколкото преди десетилетие (предимно благодарение на текстовите съобщения). Той обаче е убеден, че читателските навици на децата се променят. В главата, наречена „Четенето след дигиталната револция“, Уилингам, самият той родител на четири деца, подхожда предпазливо към темата за четенето от екран:

„Много от онлайн взаимодействията, в които децата участват днес, включват четене, писане на съобщения, социални медии и дори видео игри. Всичкото онлайн четене увеличава научените понятия или повторната среща с непознати думи.“

Но дали цялото това четене на съобщения и на Instagram постове ще направи децата по-добри читатели?

„Най-вероятно не.“ – заявява ученият. – „На теория изобщо няма да повлияе на четенето с разбиране. Все пак те не четат статии от The New York Times в Instagram. Предимно публикуват селфита и пишат коментари.“

За разлика от много родители, Уилингам не счита, че часовете, прекарани пред екрана, ще скъсят периодите на концентрация дотолкова, че децата ще загубят умението да четат книги. Ученият е по-обезпокоен от факта, че видеоигрите учат детските мозъци да желаят преживявания, подобни на забързана видео игра.

„Промяната, която виждаме, не е в това, че децата не могат да задържат вниманието си, а в това, че не са заинтересовани да го направят.“ – подчертава той.

Диня вместо шоколад

Уилингам смята, че е грешка възрастните да отричат насладата от видеа с котенца или статиите със списъци в Buzzfeed. Вместо това те трябва да помогнат на децата да разграничат лесните забавления на дигиталните медии от по-дълготрайното удоволствие от дочитането на подхванатата книжна поредица. Той препоръчва да казваме на децата, че искаме да опитат и двете, като стратегия за превръщане на четенето в семейна ценност.

„Десертът ще е или диня, или шоколад. Аз обичам диня и мога да кажа същото и за децата си, но шоколадът е по-примамлив. Искам децата ми да се наслаждават на шоколада, но също така да ядат и диня, защото е по-полезна и е коренно различен вид удоволствие.“

За по-малките деца е от изключителна важност да отделят време да забавят темпото, когато четат. Уилингам подкрепя ограничаването на времето пред екраните с цел да се даде пространство на децата да открият насладата от четенето. Ученият е на мнение, че деца, които не са изпитали удовлетворението от дочитането на книга, няма да знаят как да го сторят на по-късен етап.

Как четенето онлайн влияе върху концентрацията

Според изследователката в областта на четенето Джули Койро от Университета в Роуд Айлънд, по-важен от въпроса за превключването от хартия към екран и обратно е въпросът как четенето онлайн подлага на изпитание детското внимание. Нейното проучване, проведено сред студенти и ученици от (про)гимназиален етап на обучение, показва, че четенето от дигитален източник изисква повече внимание от това на хартия. Всяко действие, което един ученик предприема онлайн, му дава изобилие от избори, изискващи поразителна способност за саморегулация.

„Докато децата сърфират из някой сайт, те трябва постоянно да се питат: Това ли е информацията, която търся? Ако отворя един от многото линкове, той ще ме доближи ли до това, от което се нуждая или ще ме отдалечи? Този процес не се случва автоматично, мозъкът трябва постоянно да работи, за да направи мъдър избор.“

Имайки предвид казаното по-горе, Джаред Амато, гимназиален учител по английски език в Нашвил, Тексас, решава да последва съвета на Уилингам и да постави ребром въпроса за възможните вреди от електронните устройства пред своите ученици. Той въвежда 24-часовия дигитален детокс с намерението да разчупи повърхността на тяхното „смартфон пристрастяване“.

„Учениците имат нужда да развият навик за четене, затова всеки ден им давам време за четене по техен избор в класната стая. Веднъж щом открият книга, която да ги грабне, е далеч по-вероятно да се откачат от технологиите и да продължат да четат вкъщи.“

Промените в начина на мислене, действане и четене, плод на нашия дигитализиран живот, ще ни изненадват и занапред. По-важно е дали ще успеем да отчетем и контролираме влиянието на технологиите както върху нас, възрастните читатели, така и върху нашите деца.