Как да преподаваме родни традиции чрез Хелоуин?
От години, когато наближат празниците Св. Валентин или Хелоуин, обществото се разделя на две. Едни обвиняват родителите в безбожност и американизация, а други се веселят, без изобщо да се интересуват какво празнуват, стига да става купон.
За мен родните традиции винаги са били изключително важни за съхраняването на българския дух. Тъкмо по тази причина реших да опиша наблюденията си върху двата метода на преподаване на традиции и история. Единият би могъл да бъде много успешен, ако не беше така неразбран. Другият, който привидно е най-правилното решение, всъщност води до задънена улица и нулеви резултати. Ето за какво става дума:
Метод 1
Хелоуин е. Част от родителите са се впуснали в подготовка на детски маскарадни костюми. По улиците плъзват вещици, духове, вампирки, та дори и принцеси или викинги. Радостни викове огласят улици и блокове, деца обикалят с кошнички и събират бонбони, а начумерени баби и дядовци затръшват вратите под носовете на радостните малчугани след дълги поучителни лекции. Това не бил български празник. Не бил и християнски. Даже никакъв не бил, само дето сме се повлияли от американците. Децата обаче нехаят за думите на възрастните и щастливо броят събраната плячка. След това си лягат доволни и знаят, че догодина пак биха се веселили от сърце.
Метод 2
1.11. – Ден на народните будители. По телевизията, радиото, та дори и от устата на учители, родители и съседи, се леят поучителни слова за онези, които са въздигнали българския народ. Патетични фрази, звучащи нелепо, са втълпявани в главите на децата. Те пък са принудени да отдават почит и да се прекланят пред портретите на исторически личности, дали живота си за нашата родина. Организираните мероприятия, от което децата не са разбрали абсолютно нищо, приключват, малчуганите си отдъхват и се прибират да похапват бонбоните, събрани на Хелоуин.
Изводи
Макар и да звучи грубо, български традиции и история се преподават предимно по Метод 2. По досаден и скучен начин, чрез набиване на високопарни фрази и изискване на подчинение и преклонение пред портрети по стените. Любовта към родината и обичаите се възприема като развяване на знамена на определени дати, отричане на всичко чуждо като заразно зло и потупване в гърдите с хилядолетната българска история.
От друга страна, когато говорим за образвание, винаги даваме за пример финландската система, където материалът се поднася по интересен и забавен начин. Там децата възприемат лесно, защото ученето е игра. Сигурна съм, че финландските учители не пропускат да доставят радост на учениците си, като ги маскират по различни поводи и през тях им предават заложените уроци.
Ако сте родител или учител и преподавате родни традиции по Метод 2, не очаквайте да отгледате родолюбци. По-вероятно е тези деца да нямат идея кой е Петър Берон, да не прочетат никога „Под игото“ и дори да пишат на шльокавица. Всяко преподаване на знания, извършено по досаден, скучен и несъобразен с интересите на детето начин, води до задънена улица и нулеви резултати. При такъв подход няма да е изненадващо дори да получите отговор, че 1 ноември е денят след Хелоуин.
Ако искате детето да цени българската история, традиции, обичаи, заложете на отваряне на картината на света пред очите му. Превърнете трупането на знания в забавна игра и го оставете да оцени богатството, което притежава, като го сравни с многобройните чужди традиции. Така не само българското ще блести по-ярко, ценността му ще е по-ясна, а желанието да бъде запазено – по-голямо.
Как да преподаваме родни традиции през Хелоуин?
Вярно е, че Хелоуин се празнува най-вече в англоговорящите държави, като води началото си от Сауин (Samhain, келтската Нова година). Древните келти вярвали, че в нощта между старата и новата година, душите на починалите се връщат в света на живите. За да се предпазят от злите духове, келтите се маскирали като страховити същества. Не ви ли напомня това на Мръсните (Погани) дни в родния ни празничен календар? Маскираните келти не извикват ли в съзнанието ви образа на нашите кукери?
Когато започне подготовката за „американския“ маскарад, разкажете на детето си повече за родните традиции и му предложете да си изработи костюм само. Може да се вдъхнови от кукерските облекла и маски, а може да си хареса и образа на някое страховито същество от приказките, които сте чели. При всички случаи, при подобен подход интересът към фолклора, обичаите и книгите ще бъде по-голям.
За да постави край на езическите вярвания, папа Григорий IV утвърждава 1 ноември като ден на Вси Светии – ден за почитане паметта на християнските светци и мъченици. Може да разкажете на децата си, че ние сме православни християни и празнуваме Вси Светии след Великден, но е хубаво да почитаме и помним народните будители – макар не всички да са канонизирани от църквата като светци, те са допринесли за развитието на страната ни, на нейната култура, език, традиции. Използвайте повода да поговорите кои будители познава детето, потърсете интересни факти за тях и дори си направете викторина – чрез игра и най-скучните подробности се запомнят лесно.
Предложете книги за чудати същества, страшни герои и родни обичаи. За да се потопите в духа на Хелоуин и да разкажете на децата за народните вярвания около Мръсните дни (от Стефановден до Йордановден), заложете на „Приказки страшни за деца безстрашни“ (изд. Софтпрес). Събрани от опитната ръка на Христина Йотова, приказките показват както многообразието от вярвания на различните народи, така и близостта във вярванията им. Една от най-интересните истории за мен бе „Тиквеният фенер“, а сред любимите ми е и „Вампирска невяста“, която помня в доста по-страшен вариант от моето детство. Илюстрациите са на Милена Радева.
Нужни са ви насоки за кукерите? „Легенда за първия кукер“ на „Студио Змей“ и „Егмонт“, която спечели и Награда „Бисерче вълшебно“ 2017, ще ви помогне да разкажете историята за кукерите, самодивите, бабугерите, като ги комбинирате и с чудесна анимация. Книгата „Кукери. Оцветяване, рисуване, любопитни факти“ (изд. БГ Книга) пък ще ви даде посока за разговор и творчески изяви. В четивото са приложени дори шаблони за изработка на истинска кукерска маска.
Фантастични същества? Зли духове? Юлия Спиридонова веднага ви ги сервира на тепсия в поредицата си за малкото Жабче – пробвайте „Къде си, слънце“ (изд. Кръгозор) – там се срещат всички лошотии. „Кръстьо частен детектив“ също ще ви предложи подобни герои, а ако искате сенки и страховити чудовища, не пропускайте поредицата „Страната на сънищата“.
Не е светотатство да се веселим и да сме щастливи. Когато празнуваме, не изневеряваме на българския дух и традиции, а ги поддържаме живи и ги предаваме. Когато показваме на децата многообразието от обичаи на различни народи, не потъпкваме родното, а го показваме в цялата му красота и способност да бъде равнопоставено на другите подобни традиции.
За да възпитаваме родолюбци, не трябва да ограничаваме светогледа на децата, а да го разширяваме. За да предаваме родните традиции, трябва да ги превръщаме в приятни преживявания – само така ще се превърнат в ценни спомени!
Автор: Вал Стоева