Как чете… Мария Ивайлова

Представи се! Казвам се Мария Ивайлова. На 17 години съм. От град Берковица съм. Уча в ГПЧЕ “Петър Богдан” – Монтана. Хобитата ми са пеене и писане. Занимавам се активно с тези две дейности и най-важното – доставят ми огромно удоволствие. Посещавам курсове за неформално обучение по журналистика и искам да следвам пиар или журналистика. Голямата сцена е моята мечта, но не цел. Нямам планове да се развивам в тази насока. Приоритет ми е да стана журналист или пиар. Разполагам с още една година да реша с кое от двете точно ще се захвана.

Какво са книгите за теб? 

Книгите са нещо много ценно, те учат, възпитават, стимулират въображението, карат те да се потопиш в една нереалистична и приятна обстановка. Книгите ме забавляват и ме карат да се отпусна.

Какво четеш в момента?

От няколко месеца съм се отдала на психологически книги. В момента чета „Пътят на щастието“ от Хорхе Букай. Определено неговите идеи много ми допадат и възгледите му съвпадат до голяма степен с моите. Научавам много от тази книга.

Коя е любимата ти книга?

„Портретът на Дориан Грей“ на Оскар Уайлд. Има много, много други книги, които също обожавам. Като например „Злото, което не спи“ от Джон Сол.

Имаш ли си любимо място за четене? Къде и как обичаш да четеш?

Не. Няма значение къде чета. Носила съм си книги в училище и когато скучая през междучасието си чета. Най-много обичам да чета вкъщи в леглото. Иначе нямам претенции. Книгата ме унася в своя свят и се изолирам от околния.

На кой герой от книга искаш да приличаш?

На никого. Харесвам се такава, каквато съм. Имам си любими герои, но не се стремя да приличам на тях.

Обсъждаш ли книги с приятели? Приемаш ли техни препоръки?

Доста често обсъждаме книги, но обикновено тези книги, които аз чета, не се харесват на моите приятелки. Те предпочитат любовни романи, които аз смятам за блудкави. Но ако ми разкажат за някоя книга с интересен сюжет… бих я прочела.

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?

Препоръчвам им любимата си книга.

Важно ли е за теб в книгата да има илюстрации?

Предпочитам да няма. Разсейват въображението ми.

Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?

Определено! Дразни ме недочетената глава.

Коя книга би взел със себе си на самотен остров и защо?

Не бих отишла на самотен остров.

Ако срещнеш непозната дума, какво правиш?

Подчертавам си я с молив, записвам си я в тефтерчето, което винаги ми е под ръка, оставям си един празен ред, след това като намеря свободно време проверявам значението на думата и я записвам на реда.

Четеш ли книги от библиотеката?

Рядко. Случва ми се да забравям да ги връщам на време, след като съм ги прочела.

Защо четеш: по задължение или за удоволствие?

Чета книги, които ми доставят удоволствие. Много книги от задължителната литература в училище са ми ужасно скучни и… ги претупвам. Или изобщо не ги дочитам. Разчитам на записки от училище.

–

Ако желаете и вие да станете част от рубриката „Как чете..“, научете повече тук.