Павел Златаров: “Четенето с децата ще ви донесе незабравими моменти!”

pavel-zlatarov-anketa

Павел Златаров е концертмайстор на Софийската филхармония. Баща на три деца на 16, 12 и 6 години. Смята, че животът му като многодетен татко е много по-щастлив, защото той самият се променя с раждането и общуването с всяко едно от децата си. А четенето с тях не е само полезно, но и много забавно! Ето какво ни разкри той за семейните книжни забавления:

 

 

Обичаше ли да четеш като малък?

Да, обичах да чета, но нямах достатъчно книги, подходящи за моята възраст, и четях всичко наред.

Кой беше любимият ти литературен герой? 

Руфо Червенокосия.

Наказвали ли са те заради книга?

Наказваха ме, защото често ме заварваха да чета, вместо да свиря.

Баща ти четеше ли ти?

Не. Не помня някой да ми е чел изобщо. Четях си сам, защото се научих рано – на 5 годишна възраст.

А ти четеш ли на детето/децата си и ако да – колко често?

Чел съм и на трите ми деца. Големият ми син, обаче, предпочиташе да му измислям приказки и всяка вечер трябваше да съчинявам нещо ново. Беше доста изморително. Сега чета с голямо удоволствие на малката си дъщеря. Така имам възможност да прочета книги, които като малък съм пропуснал.

Колко бе голямо детето ти, когато започна да му четеш?

Чета им от ранна бебешка възраст.

Преправяш ли гласа си, за да изобразиш различни герои?

Да, това е част от забавлението.

Към кои книги посягаш, когато трябва да избереш четиво за детето си – модерни или класически?

Не ги избирам – дъщеря ми сама ми носи книгите, от които иска да й чета. Тя обича разнообразието, а и за мен е по-интересно да й чета книги, които не познавам. Не е толкова важно какво четем, по-важен е самият процес, общуването по време на четене.

При подбора на книги за четене на детето/децата ти откъде черпиш идеи – от своето детство, от приятели, или оставяш детето само да избере какво да прочетете заедно?

Със сигурност не от детството ми, защото както вече казах, не разполагах с достатъчно хубави книги. Жена ми постоянно купува нови детски книги, така че дъщеря ми има голям избор.

“За” или “против” класическите приказки и защо?

Категорично „за“ класическите приказки. Ако под класически приказки разбираме тези на Ханс Кристиан Андерсен, Шарл Перо, Е.Т.А. Хофман, Николай Райнов, те не са просто приказки, а произведения с висока литературна стойност.

Имате ли специални читателски ритуали с детето/децата ти?

Четем най-вече преди лягане. Понякога дъщеря ми ме кара да чета легнал до нея, но в такъв случай има голяма опасност аз самият да заспя.

Какъв слушател е детето/ децата ти?

Много активен. Претенциозен. Ако не й харесва това, което й чета, лесно се разсейва. Обича живото четене – с разиграване на сценки, имитации на гласове…

Посещавате ли с детето ти библиотеката? 

Не, обикновено все така се случва, че ходи с майка си.

Смяташ ли, че ролята на бащата е важна за изграждането на читателски навици у детето и защо?

И двамата родители трябва да участват в този процес. Той е част от цялостното възпитание на децата и разбира се, ролята на бащата е също така важна, както тази на майката. Така децата няма да си мислят, че четенето и книгите са запазена територия само за жени. Горещо препоръчвам на татковците, които не са опитвали, да пробват да четат на децата си. Много е забавно и ще им донесе неповторими моменти, които не могат да се заменят с нищо друго!

Не пропускайте да научите за читателските навици и ритуали и на другите четящи бащи тук.

Ако познавате четящи татковци, които искат да се включат в нашата рубрика “Как четат бащите?”, непременно ни пишете на мейл: editors@detskiknigi.com.

Рубриката “Как четат бащите” е в подкрепа на националната кампания за активно бащинство “Да бъдеш баща” на Асоциация Родители.