Преди няколко дни ви разказах за приключенията си в света на Мадона и за „Ябълките на г-н Пийбоди” . Освен нея прочетох и „Яков и седемте крадци” и както обещах, време е да ви разкажа за нея…
Историята е за един трудолюбив обущар, който не иска да се примири с мисълта за неизлечимата болест на сина си. Надявайки се на чудо, той отива да помоли за помощ един добър старец, смятан за светец от жителите на селото.
Тук обаче се появява разликата с класическите приказки – старецът, който принципно общува с Господ, не успява да излекува с молитвите си детето на обущаря!
Ама как така? Нали е детска книжка, ще си кажете, къде е щастливият край?
Такъв, разбира се, има. Любопитното, поне за мен, бе ролята на крадците в общата картина. Да, крадци от най-ужасните, изметта на селото. Странно или не, участието им изиграва главна роля в оздравяването на момчето. Как???
Всеки от нас носи пороци и лошотия в себе си, но когато прозрем недостатъците си, само тогава можем да вървим напред и да мечтаем, да постигаме целите си и да се радваме на хармонията в душите ни…
Забележка: Книжките, написани от Мадона, са вдъхновени от древни предания. На нас като по-големи деца, те може и да звучат познато. Но истината е, че за децата, за които наистина са предназначени, са едно добро средство, забавен начин да научат къде е границата между добро и зло.
