Из дебрите на тийнейджърския мозък

Тийнейджърите, противно на всеобщото схващане, са изключително непривилегировани. Почти целите нежност и внимание на родителите се съсредоточават в първите години от живота на децата им, защото тогава са най-малки, най-уязвими, раними и крехки, а и най-обичливи. След това обаче децата порастват, появяват се прословутите промени в настроението и арогантността, отгоре на всичко наследниците започват да изглеждат все по-малко като невинни същества и все повече като възрастни. Неусетно обществото приема, че, случи ли се това, вече не говорим за кризи в детството и съзряване, а просто за невъзпитание, наглост и предумишлена проява на глупост. Така че по-възрастните започват да гледат на тийнейджърите като на хлапаци с „жълто около устата“, а те самите се стремят всячески да извоюват свободата и независимостта си.

„Андрю изглеждаше впримчен някъде между детството и зрелостта, все още в хватката на объркващи емоции и импулсивно поведение, но физически и интелектуално по-скоро мъж, отколкото момче. Той експериментираше със своята идентичност и най-важният елемент от нея беше външността му.“

Е, тогава къде се намират тийнейджърите, по-близо до децата или до възрастните? Отговорът е – на нито едно от двете места. Уви, тийнейджърите далеч не приличат на зрелите индивиди, но това не значи, че заслужават всичкия присмех и обвинения, които получават в последните години. Целта на настоящия отзив е запознаване със съдържанието на една книга, разбира се, но преди всичко нормализиране на този нелек и дълъг период, приканване към повече разбиране и подкрепа. От тях тийнейджърите имат огромна нужда, независимо какво демонстрират.

Нека започна с това, че поставянето на тийнейджърството/юношеството под светлината на прожекторите се случва едва през XX век, макар в древността възрастните също да са отчитали характерните особености на младежите. Дотогава децата над 10 г. масово са се трудили на равна нога с родителите си. Голямата депресия през XX в. оставя децата без работа, което за пръв път в историята дава възможност толкова голяма маса младежи да влязат в училищата. Приема се, че в далечното ни минало не е съществувал юношески период, тъй като, от една страна, светът е бил устроен по-просто, а от друга, защото обществата са имали изградени ясни ритуали за съзряване и откъсване от детството и семейството. С други думи, за съвременните тийнейджъри не е лесно да се сблъскат едновременно с промените в телата си, с новите норми и социални изисквания, както и със съвременния информационен свят.

„Думата „тийнейджър“ като описание на възрастта между тринайсет и деветнайсет се появява съвсем мимоходом в брой на списание от април 1941 г.“

Вероятно следващото ми изречение ще възбуди недоволство или дори присмех. Длъжна съм обаче да го напиша директно – ние не познаваме света на децата си, нито нашият опит може да ни служи за ориентир. Да, младежките пориви и стремления са ни ясни, те са такива и сега. Но контекстът на живот е различен. Смятам, че отзивът трябва да започне именно така, защото възрастните съвсем естествено правим сравнения и стъпваме на минали преживявания и знания.

Франсис Йенсен написва „Тийнейджърският мозък“ (изд. „Изток-Запад“) в качеството си на невролог, лекар и изследовател с дългогодишен опит. В книгата подробно е описан начинът, по който се изгражда и функционира мозъкът на малкото дете, на тийнейджъра и на възрастния. Оказва се, че много от схващанията ни са просто остарели и несъстоятелни и това става ясно с развитието на медицината и образната диагностика.

„След откриването на половите хормони, през останалата част от XX век те стават водещ фактор и любимото обяснение за поведението на подрастващите. Проблемът с тази теория е, че тийнейджърите нямат по-високи хормонални нива от младите възрастни – просто реагират различно на тях.“

В началото на книгата е поместена обстойна информация за биологията и анатомията на човешкия мозък. Това може да ви се стори твърде сухо и академично като терминология и фактология, но си струва да отделите време, да прочетете някои абзаци бавно и по няколко пъти. В помощ на тези от нас, които нямат специализирано медицинско образование, е и интернет. Могат да се намерят множество кратки видеа, които обясняват достъпно как функционират невроните и синапсите, как са разпределени отделните дялове в мозъка, за какво служат и пр. Дори да ви се струва излишно, не пропускайте тази част – тя дава логично обяснение какво и защо се случва с тийнейджърите ни. Помага ни да разберем, че поведението им не се дължи на неуважение или разрушителни импулси, а на определени процеси и особености в мозъка. Тази стъпка е важна, защото ни дава знак да спрем да приемаме сътресенията през юношеския период лично.

„Бях свидетел на пълната трансформация на характера на Андрю, която се случи едва ли не за едно денонощие. Но дълбоко в себе си знаех, че той все още е същото прекрасно, мило, умно дете, което винаги е бил.“

В следващите глави се разглежда подробно на какво да обърнем внимание като родители, кои са най-големите опасности пред съвременния тийнейджър и как те влияят на когнитивното и емоционалното му развитие. Такива например са липсата на достатъчно сън, цигарите, алкохолът, наркотиците, енергийните напитки, марихуаната. Описват се нивата на стрес, на които са подложени тийнейджърите, как те самите се опитват да се справят с него. Възможността да се провокират психически разтройства (това е периодът, който е най-критичен за отключването им) под въздействието на силен стрес, преумора, марихуана, екстази и др. Обяснява се влиянието на пола върху работата на мозъка и тялото, както и на един особено актуален фактор – дигиталната среда.

Истината е всъщност проста. В днешно време достъпът до различни наркотични вещества е изключително лесен, а възрастовата граница за пръв досег с алкохол/марихуана/тежки наркотици непрекъснато пада (поне в България). Същевременно те са все по-силни и все по-евтини. Виртуалното пространство е реалистично за тийнейджърите и почти неразличимо от действителния живот. И това е свят, който ние не познаваме. Лесните и бързи удоволствия са навсякъде и чувствителният юношески мозък лесно „прилепва“ към тях, става зависим. Тактиката да бъдат оставени сами да се наситят на различни стимули, да изпробват разнообразни простъпки, а след това сами да направят изводи и да вземат рационални решения, не е съвсем подходяща за следване. Поне не по начина, по който се е случвало в нашето юношество или това на (пра)родителите ни.

Именно затова тийнейджърите се нуждаят от опората и разума на възрастните. Младите хора обаче не искат „дуднене“ и „четене на конско“, нито заплахи. Напротив, подобни методи по-скоро биха имали обратен ефект. Наместо тях Франсис Йенсен съветва да се използват реални ситуации и да се обясняват с факти последствията от едно или друго поведение/вещество. И тук „Тийнейджърският мозък“ може да се окаже особено полезен източник на информация. С разбиранията, получени от книгата, ще сме в състояние да уточним какво точно се случва в главите на децата ни, вместо да кажем досадното „защото така, всеки знае това“.

В заключения оставям още един цитат от книгата. Тя не цели да изплаши, а да въоръжи със знание и съпричастност.

„За нас като родители е важно да запомним, че съществуват безброй лоши избори пред децата ни днес, но същото важи и за добрите и трябва да насърчаваме достигането до тях на положителена информация и опит.“