Интерактивните книги или как да насърчим четенето сред новото поколение
Понятието „интерактивна книга“ все още буди подозрения у голяма част от възрастните. Често се свързва с новите технологии, които са върл противник на четенето, поне според мнозина. Интерактивната книга се смята за нещо екзотично и за временна прищявка, но истината е коренно различна. Защото тъкмо интерактивните книги са в състояние да спечелят днешните деца да четат и учат за удоволствие.
Видове интерактивни книги
Интерактивната книга е онази, която провокира читателя да участва активно в сюжета. Тя може да си взаимодейства с читателя или само чрез книжното тяло (като книгите-игри например), или пък чрез разлчни мултимедийни и интерактивни, технологични елементи, които я превръщат в игра. Без да се смятам за експерт в областта, за себе си разделям интерактивните книги на следните групи:
- поп-ъп книги: книгите с движещи се и изскачащи елементи определено могат да се причислят към групата на интерактивните четива. Те сякаш са и най-добре познати у нас – има стотици варианти за малки и големи. Аз лично харесвам както историите за феите на цветята (изд. „Инфодар“), така и енциклопедии като „Планетата Земя“ (изд. „ФЮТ“). Един от най-интересните български продукти в тази категория е „Черни мечки за бели дни/Бели мечки за черни дни“ на Мария Налбантова, за която се надявам да разкажем по-подробно съвсем скоро;
- класически книги-игри: при тях читателят не проследява пасивно действията на героите, а сам участва в играта, като определя хода на развитие. Примери има много, но за деца и тийнейджъри можем да споменем „Приключенията на малкото таласъмче“ и „Добросъците“ на Никола Райков, поредицата „Българ“ на Неделчо Богданов, поредицата „Приключения и загадки“ на изд. ФЮТ;
- книги с инструкции, капачета, 3D очила, CD и т.н., насочващи читателя как да играе с тях и какво още да научи. Добри примери тук са „Натисни точката“ на Ерве Тюле, поредицата от мини енциклопедии „Защо? Какво? Как?“, музикалните книги на Марко Зимса;
- книги, обогатени с интерактивни елементи: тук причислявам онези с добавена реалност; книгите, свързани с приложения за компютър, таблет и смартфон (напр. клуб „Ваканция“ на изд. „Анубис“);
- изцяло интерактивни книги, които са достъпни чрез приложения за компютър, таблет, смартфон: добър пример е разработката „Малката Божана“ (изд. „Жанет-45“), „Котаракът и спасението на Аврея“ на Ал Торо (сдружение „Книги-игри“). Този тип книги все още не е много популярен в България, но в чужбина се използва активно и изследванията показват увеличен процент на децата, четящи за удоволствие с помощта на подобни книги. Ако ви е интересно, изтеглете си приложенията на немската фондация Lesestart – чрез тях ще добиете представа колко са запленяващи.
Интерактивните книги – незаменим помощник в ученето
Интерактивните книги безспорно са много забавни. Те не само привличат вниманието на децата, но им показват, че книгата е равностойна на останалите медии като телевизия, кино, компютър, компютърни игри. Освен това често имат и образователен елемент. В тази сфера безспорен лидер е немското издателство Ravensburger, което преди няколко години лансира на пазара своята разработка TipToi – писалка, чрез която книгите, настолните игри, пъзелите и дори пластмасовите фигурки на животни „оживяват“. Управлението на TipToi е лесно и интуитивно – стига да следваш гласа, който те насочва. Програмите позволяват участието на много деца в игрите и четенето, но също така е възможно малчуганът да играе сам, защото TipToi му прави компания. Огромното количество информация, заложено във всяка отделна програма, е поднесено по достъпен и интересен начин, а игрите предлагат забавен начин за проверка на наученото. Ето и видео как работи TipToi:
Остава само да си пожелаем понятието „интерактивна книга“ да не се възприема като нещо нечувано и екзотично. Ползите са очевидни, остава само пазарът в България да стане готов за издаването на още повече подобни четива.
Автор: Вал Стоева