Ханс Кристиан Андерсен, обичният приказник

Вероятно няма някой, който поне веднъж в живота си да не се е сблъсквал с името или с приказките на големия разказвач Ханс Кристиан Андерсен. Неговите герои са разплаквали, вълнували и насърчавали поколения деца да растат смели, да мечтаят и да търсят истината.

Но кой всъщност е Андерсен?

Той е автор на множество пиеси, романи и пътеписи, но епознат най-вече със своите приказки, преведени на 146 езика. Роден е в бедно семейство на 2. април 1805 г. в Одензе, Дания, и е единствено дете. Въведен е в света на книгите от баща си, който му чете „Приказки от 1001 нощ“. Поради бедността бъдещият писател получава много оскъдно образование. На 14-годишна възраст той отива в Копенхаген с надеждата, че ще успее да стане актьор. Заради отличното си сопрано е приет в Кралския датски театър, но след мутацията на гласа си се насочва към писането.

Директорът на Кралския датски театър изпитва симпатия към младежа и убеждава крал Фредерик VI. да заплати част от образованието му. Първата книга с приказки на Андерсен се появява на бял свят през 1835 г., а децата са влюбени в произведенията му. Някои от най-прочутите истории са за Палечка, Малката кибритопродавачка и Грозното патенце.

Ханс Кристиан Андерсен не създава свое семейство, но милиони деца отрастват с неговите приказки.

През 1867 г. авторът получава ключовете на град Одензе, а на 4 август 1875 г. умира.

Чрез своите безсмъртни произведения Андерсен повлиява значително на детско-юношеската литература. През 1956 г. Международният съвет за детската книга учредява на негово име наградата „Ханс Кристиан Андерсен“ за значителен принос в развитието на жанра, а рождената дата на автора е призната за Международен ден на детската книга.

6 факта за Ханс Кристиан Андерсен

1. През 2012 г. е открита първата приказка на великия приказник – „Лоената свещ“. Намират я случайно на дъното на кутия в датския архив.
2. Ако пристигнете в Копенхаген по море, на пристанището ще ви посрещне бронзова скулптура на Малката русалка – една от най-известните героини на Андерсен.
3. Андерсен не е смятан за красив и се предполага, че в приказката „Грозното патенце“ той описва личните си преживявания.
4. Въпреки, че Ханс и Кристиан са типични датски имена, комбинацията на две имена не е обичайна за страната. Андерсен обаче е различен още от раждането си, защото страда от дислексия. Той никога не се научава да казва думите правилно буква по буква, а ръкописите му са изпъстрени с грешки.
5. В родния му град Одензе има точно два музея, посветени на него: H.C. Andersen Hus и H.C. Andersens Barndomshjem.
6. Андерсен обичал да бъде фотографиран. Проблемът е, че бил и много суетен и държал да изглежда добре на снимките, а като се има предвид височината му и огромният му нос, задачата пред фотографите е била истинско предизвикателство.