Грегор следва тайните знаци
След Проклятието на топлокръвните Сюзан Колинс е подготвила нови изпитания за Грегор Горноземеца в „Грегор и тайните знаци“ (изд. Екслибрис), четвърта книга от „Подземните хроники“.
Кризата с чумата вече е отминала, но заради нея майката на Грегор трябва да остане в Подземната страна за по-дълго време. Затова момчето посещава Регалия по-често и взима уроци по ехолокация от Рипред. Гибелния е достигнал чудовищни размери и създава проблеми. Рипред смята, че белият плъх трябва да бъде убит, но Грегор е този, който трябва да го направи. Така горноземецът отново е изправен пред традиционната си дилема – дали добрата кауза оправдава насилието.
Съдбата обаче има други планове и убийството на Гибелния отстъпва на заден план когато Лукса получава съобщение от мишките, че са в беда. Обещанието й я задължава да им помогне и Грегор, Лукса и компания отново тръгват на мисия. Търсейки следи от мишките, те отново ще се изправят пред смразващи кръвта изпитания, ще срещнат неочаквани съюзници и помощ, ще стигнат не само физически до още по-мрачни кътчета в Подземната страна, но и до дъното на влошените взаимоотношения между подземните видове.
Лукса обявява война на гризачите, което Грегор смята за необмислено и прибързано. Той все още е разкъсван между отвращението си към физическото насилие и уменията си на смъртоносен воин и отказва да приеме, че войната е неизбежна. За капак всички споменават под сурдинка „Пророчеството за Времето“, но никой не иска да каже на Грегор какво точно гласи и дали се отнася за него.
„Грегор и тайните знаци“ е книга, която се върти около омразата към другите. Гибелния набляга на нея когато повежда плъховете срещу мишките. Лукса е на път да падне в нейния капан когато обявява война. А Грегор и долноземците от мисията са неприятно изненадани да научат, че хората са наричани „убийци“ на езиците на останалите подземни същества.
Колинс продължава да дълбае основния въпрос дали ограничените ресурси и пространство могат да се споделят мирно между обитателите на Подземната страна или решението може да е само милитаристично. За момента всичко сочи към неизбежен кървав конфликт.
Четвъртата книга от „Подземните хроники“ всъщност е грандиозно засилване към финала. Основните играчи, хора и плъхове, вече нямат много полезни мирни ходове. Сцената е подготвена за окончателната битка и точно това очаквам в „Грегор и шифърът на ноктите“. Като имам предвид уменията на Колинс да разгръща епични битки с неочакван финал, нямам търпение да прочета резултата.
Ревюта на останалите книги от „Подземните хроники: “Грегор Горноземеца”, „Грегор и Гибелното пророчество” и „Грегор и проклятието на топлокръвните“.