Голямата тайна на „Двойната Лотхен“
В рубриката “Времевърт” ви връщаме назад във времето и ви срещаме с книги, които си струва да бъдат част от живота на децата – дори и с мъничко усилие от страна на родителите.
Едно от най-филмираните детски класически произведения е „Двойната Лотхен“ на Ерих Кестнер. Книгата излиза от печат през 1949 г., но сега ще ви разкрия една тайна: още през 1942 г., докато авторът временно работи като сценарист, той предлага сценарий на режисьора Йозеф фон Баки със заглавие „Голямата тайна“. За съжаление, когато Втората световна война избухва и нацистите идват на власт, Кестнер е забранен за издаване и идеята с филма пропада. Така след края на войната почитателите на автора получават сценария, преработен под формата на книга с любопитното заглавие „Двойната Лотхен“.
Каква е историята? 9-годишната Луиза Палфи от Виена прекарва лятната си ваканция в детския лагер в Зеебюл край езерото Бюлзее. Веселите игри и шумните забавления са в кръвта на малкото буйно момиченце с немирни къдрици. Докато един ден в лагера не идват новачките. Сред тях е и най-големият кошмар на Луиза – малко сериозно момиченце с плитки и лице досущ като нейното! Новодошлата е Лоте Кьорнер от Мюнхен – малкото къщовниче на майка си.
Невероятната прилика или ще превърне децата във врагове, или ще ги сприятели. За да намерят пътя една към друга, директорката на лагера нарежда да спят в една стая, да се хранят на една маса и да са заедно във всички лагерни занимания. И макар Луиза да изглежда непоколебима и готова да се разправя с Лоте, сълзите на второто момиче я трогват и помагат на двете да открият една ОГРОМНА ТАЙНА!
И двете имат рожден ден на 14-ти октомври. И двете са родени в Линц на Дунав. Едната има само майка, а другата – само баща. Къде се крие истината? Точно така! Родителите им са разведени и са ги разделили като малки. Без да ги уведомят за съществуването на другата. Без да ги попитат коя при кой родител иска да бъде!
Книгата е изпълнена с интересните преживелици на двете момичета, попаднали в чужди къщи, с непознати родители и приятели. И ако Луиза може да се научи да готви и без проблем да стърже мускатово орехче, Лоте вероятно няма да се примири с възможността баща й да се омъжи за друга. В такава каша само нервна криза, треска и снимките на провинциален фотограф до „Мюнхенско илюстровано списание“ могат да наредят нещата по местата им…Тази толкова интересна история, вълнувала въображението на поколения деца, в крайна сметка стига и до големия екран. През 1950 г. режисьорът Йозеф фон Баки прави първата кинолента, посветена на прочутите близначки.Малко след това – през 1953 г., във Великобритания се завърта още един вариант на прочутата книга на Кестнер. През годините излизат още и още филмови адаптации на произведението, а най-известната на съвременните деца лента е „Капан за родители“ на Walt Disney Studios.Ако има нещо, което определя една книга като класика, според мен то е любовта на децата. Защото само едно дете може да каже дали историята си струва, дали героите са готини и защо сюжетът му харесва. Ние, възрастните, често се опитваме да натрапваме на децата книгите, които допадат на нас самите. Но най-искреното, критично и симпатично жури за книгите си остават малчуганите.
В тази връзка Ерих Кестнер, макар и на моменти неразбираем за някои от днешните деца, сякаш винаги ще намира път към сърцата на малките читатели, подарявайки им доза смях, подхождайки към интересите им с уважение и към проблемите им – с разбиране. Затова, мили възрастни, помнете как сте се чувствали като деца и носете детското у себе си, за да разбирате по-добре децата си. А ако се загубите в лабиринтите на детската душа, потърсете книгите на Ерих Кестнер – със сигурност ще откриете по нещо полезно и за вас!
Не пропускайте и другите произведения на Ерих Кестнер като „Антон и Точица“, „Емил и детективите“, „Емил и тримата близнаци“.
Автор: Вал Стоева