“Глад за думи” – посланието на Петер Светина към децата по света

От 1967 г. насам, на 2 април всяка година се отбелязва Международният ден на детската книга, за да се насърчи любовта към четенето и да се обърне внимание на детските книги.

Празникът се организира от някоя от националните секции на Международния съвет за книгите за младите хора – неправителствена организация със седалище в Швейцария, която връчва на всеки две години най-престижната награда за детска литература – медалът “Ханс Кристиан Андерсен”.

Всяка година националната секция, отговорна за подготовката на Международния ден на детската книга, кани свой известен писател да подготви послание към децата по света, а известен илюстратор – да създаде плакат на събитието.

Домакин на празника през 2020 г. е Словения, затова посланието “Глад за думи” е дело на словенеца Петер Светина, а плакатът – на Дамиан Степанчич.

Глад за думи

Там, където живея аз, всяка година в края на април и началото на май храстите се разлистват, а скоро след това по клончетата им се появяват гроздове пашкули на пеперуди. Тези пашкули приличат на топчета памук или на пръснат върху храстите захарен памук. Гъсеничките лакомо поглъщат листо след листо, докато клончетата напълно оголеят. После пашкулите се отварят и от тях излитат прекрасни пеперуди. Но храстите не са унищожени. С идването на лятото клоните им отново се покриват с листа. И това се повтаря всяка година.

Тази картина сякаш рисува живота на писателите и поетите. Техните истории и стихове ги поглъщат и обезкървяват, но точно като пеперудите, когато историите са завършени, те политат по света като книги, за да намерят своите читатели. И това се случва отново и отново.

А къде отиват стиховете и историите?

Познавам едно момче, на което оперираха очите. Две седмици след операцията то не можеше да прави нищо друго, освен да лежи. А след това още цял месец не му беше позволено да чете. И когато след месец и половина най-накрая момчето отвори книга, имаше чувството, че гребе думите с голяма лъжица. Все едно ги изяжда. Всъщност наистина ги изяждаше.

Познавам и едно момиче, което порасна с мечтата да стане учителка. И я осъществи. Един ден тя ми каза: Когато родителите не четат на децата си, децата обедняват.

Думите в стиховете и историите са храна. Не храна за тялото, не храна, която може да напълни корема, а храна за духа и душата.

Когато някой е гладен и жаден, стомахът го присвива, устата му е суха и той започва да се оглежда за нещо, което може да засити глада му – парченце хляб, купичка с ориз, риба или банан. Колкото по-голям е гладът, толкова по-малко неща забелязва човек около себе си. Той ослепява за всичко, което не е храна и не може да насити глада.

Гладът за думи се проявява по друг начин – като безнадеждност, като забрава и неразбиране, като надменност. Хората, които страдат от този вид глад, не разбират, че душата им трепери от студ, че минават покрай самите себе си, без дори да се забелязват. Не разбират, че част от света им е изчезнал, избягал е от тях.

И този глад не може да се насити с нищо друго, освен със стихове и с истории.

Има ли надежда хората, които никога не са се наслаждавали на думите, някога да заситят глада си?

Има! Онова момче, за което ви разказах, чете почти всеки ден. Момичето, което порасна и стана учителка, чете истории на своите ученици – всеки петък, всяка седмица. И ако някога се случи да забрави, нейните ученици й напомнят.

А какво става с поетите и писателите? Когато дойде лято, те отново ще оживеят, а после отново ще бъдат погълнати от своите истории и стихове, за да ги нахранят с листата си и да им дадат сили да полетят по света. И така отново и отново.

Петер Светина

Петер Светина е роден на 19 юли 1970 г. в Любляна, Словения. Учи словенска поезия в Университета в Любляна, където защитава и своя докторат през 2001 г. В момента е доцент по славянска литература в института за славянски езици към Университета в Клагенфурт, Австрия.

Той пише за деца, младежи и възрастни, но книгите му често размиват границите между възрастите. Първата му книга „Моржчето, което не искаше да си реже ноктите” е картинна и е писана за най-малките. Скоро след излизането й по нея е поставена куклена постановка. Път, който следват и голяма част от другите му детски книги. Книгите му за деца и младежи са преведени на английски, немски, испански, корейски, полски, литовски, естонски и латвийски езици.

Той самият освен, че пише за деца, превежда от английски, немски, хърватски и чешки.

Автор е на сборници по литература за началното училище. Носител е на множество престижни награди както в родината си, така и в чужбина и е сред най-обичаните и популярни детски автори в Словения.