Фотодокументална изложба за Славейковата библия гостува в Националната библиотека от 2 ноември
С богат подбор от експонати, част от които се показват за първи път, изложбата пресъздава динамичните възрожденски времена, когато общобългарският стремеж към просвета, благоденствие и свобода се изразява във всенародното усилие за отваряне към света, за духовно обогатяване и въздигане на човека.
Тематичен акцент на изложбата е издаването на „Славейковата Библия“. Обединил Стария и Новия завет, този цялостен превод на Библията на модерен български език излиза през 1871 г. под ръководството на Петко Славейков след дългогодишен съвместен труд с американските мисионери д-р Алберт Лонг, д-р Илайъс Ригс и просветния деец Христодул Костович Сичан-Николов. Именно това ключово събитие довежда до окончателното налагане на източния български говор като основа на книжовния български език и има огромно значение за оформянето на националната ни лексика, етнос и култура.
Експозиционните платна включват най-значимите периоди от развитието на българската културна история: създаването на глаголическа азбука от светите братя Кирил и Методий; преводите на Светото Писание на старобългарски език; появата на графичната система на кирилицата, с която днес си служат милиони хора по света (от 1 януари 2007 г. кирилицата е третата официална азбука на Европейския съюз след латиницата и гръцката азбука); съхраняването на българската книжовност през вековете на чуждо владичество; първите емблематични фигури на Българското възраждане, повели народа в борбата за новобългарска просвета и духовна и политическа независимост.
Значително място в изложбата е посветено на видния ни възрожденец и книжовник Петко Рачов Славейков. Поет и писател, преводач и даровит публицист, автор на над 60 книги, борец за национална църква, участник в борбите за първа българска конституция, министър, издател, вестникар – истинска ренесансова, енциклопедична личност.
Изложбата е реализирана с финансовата подкрепа на Министерство на културата. Автор е Румяна Пашалийска, графично оформление – Ивелина Велинова, превод на английски – Любомир Гиздов.