Флавия де Лус: Червена херинга без горчица

Вероятно вече познавате творбите на Алън Брадли – автор на страхотни криминални романи за подрастващи с невероятно обаяние. Всяка една от книгите му в поредицата „Мистериите на Флавия де Лус“ (изд. AMG Publishing) разказва за странни и отдавна забравени случаи, при разкриването на  които полицията трябва да се надпреварва по бързина и ум с единадесетгодишна девойка.

Флавия е трета дъщеря на полковник, майка й е загинала отдавна в Тибет, а баща й е заклет филателист. Момичето живее в имението Бъкшоу и обожава химичните експерименти. Тя трябва ежедневно да се бори срещу злобата на сестрите си Офелия и Дафни и същевременно да си създава малки развлечения в английското градче, където почти никога нищо не се случва.

В първата книга от поредицата (“Сладкото на дъното на пая”) Флавия открива труп в лехата с краставици, във втората (“Номерът с въжето”) разбулва мистерията на кукления театър и на отдавна загинало момченце. Третата книга – „Червена херинга без горчица“ – по нищо не отстъпва на първите двe. В нея действието се заплита с помощта на циганка и стъклено кълбо, за да завърши с няколко трупа, разбита система за контрабанда на предмети на изкуството и отдавна забравена история за сектата на спънатите. И в тази книга Флавия де Лус изиграва своята главна роля, прекрачвайки всички предупредителни ленти на полицията. Тя се озовава във вихъра на събитията, които без малко да отнемат живота й. Докато търси истината, героинята открива и интересна информация за майка си Хариет – майката, за която момичето не знае нищо и за която копнее тайно.

Всичко започва безобидно в шатрата на циганка – гадателка по време на панаир в Бишъпс Лейси. Любопитната Флавия (макар и невярваща на шарлатаниите на гадаенето) решава да научи съдбата си и неволно предизвиква пожар заради спомена за майка й. Шатрата на гадателката е съсипана, а самата тя – полузадушена и напълно изтощена. Като отплата Флавия де Лус кани мургавата дама да се настани в имота на родителите си на място, наречено Стобора. Докато прави чай на циганката, момичето къса бъзови клонки за огъня и получава ругатните и проклятията на Хилда Муир, която и да е тя. Гадателката я гони ужасена и на момичето на му остава нищо друго освен да се прибере в имението Бъкшоу.

Странното нашествие в дневната на замъка на един от местните лентяи (Бруки Хеъруд) през нощта и сребърната маша за огнището в ръката му озадачават младата Флавия, но по-шокиращ е фактът, че циганката е нападната през същата нощ. Целият фургон е в кръв, а жената е в безсъзнание. За нещастие не са оставени никакви улики, водещи към заподозрян за ужасното деяние.

Всичко става още по-объркано, когато се появява внучката на циганката Фенела – Порцелан. Тя е импулсивна, странна и умее да се появява на различни места в неочаквано време. Двете момичета откриват труп, обесен на статуята на Посейдон в градината на Бъкшоу с виличка от сребърния сервиз на де Лус в носа. Трупът принадлежи на Бруки Хеъруд, а в дома му Флавия открива сребърните маши за огнището на майка си Хариет.

Във все по-оплетената картина се наслагват щрихите на Ванета Хеъруд и вярната й пазачка, на странната г-жа Бул и на малкия Колин. В привидно несвързаните истории между нападението над Фенела и смъртта на Бруки се промъкват подозренията за сектантски ритуали, объркали съдбата на доста семейства. Инспектор Хюит пък трябва да се състезава с брилянтно умната Флавия в разкриването на престъпленията, водещи към задънената улица на…канализация.

Третата книга от поредицата „Мистериите на Флавия де Лус“ не отстъпва по нищо на предишните две. Действието е динамично и читателят е под напрежение до самия край, в който голата истина лъсва като люспите на херинга. Без горчица.

Автор: Вал Стоева