Финал на “Седмицата на бащата”

Poster2015-dabudeshbashta2За трета поредна година в рамките на националната кампания “Да бъдеш баща” отбелязваме Седмицата на бащата (9-15 ноември). На Detskiknigi.com ви припомнихме поредица материали, посветени на ролята на мъжете в насърчаването на детското четене, и специалната рубрика “Как четат бащите”. За финал ви предлагаме затрогващия монолог-обръщение на един баща към сина му от книгата “Обещавам ти провал” на португалския писател Педру Шагаш Фрейташ, който ни бе предоставен от българския й издател “Софтпрес”.

“остави, синко, аз ще се оправя,
всеки баща в най-лошия случай е герой, супермен, и аз съм тук за всичко, което се наложи, държа те в скута си, плачеш, но ще ти мине, някоя целувка, някоя прегръдка, майка ти, нека я прегърна леко, докато си в скута ми, след малко ще ти даде да сучеш и ще ти стане по-добре, толкова си красив, знаеш ли?, казват, че имаш моите очи и на мен ми е приятно, разбира се, но ми се иска по-скоро да си имаш своите очи, да виждаш всичко и да виждаш само добро, сега трябва да си ходя, защото медицинската сестра иска да те сложи в легълцето, такива неща не се приказват, но отдалеч си най-красивото от всички бебета, да вървят по дяволите заобикалките, обичам сина си цял-целеничък,

остави, синко, аз ще се оправя,
много боли, но така трябва, много ще ти хареса да се научиш да четеш, когато се научиш да пишеш, обещаваш ли да напишеш, че ме обожаваш?, някой ден може дори да станеш писател като чичо си, имаш толкова много неща да учиш, да смяташ и да научиш имената на реките, по мое време знаехме всичко това, реките, гарите, областните градове, сега не знам как е, но на теб ще ти хареса, така, хайде, не плачи толкова, защото не издържам, толкова боли, че има добри неща, от които боли толкова лошо, моля те, не се вкопчвай така във врата ми, виж колко много деца, учителката изглежда симпатична и ще ти помага, уверявам те, а сега, когато поглеждам по-внимателно, виждам, че отдалеч си детето с най-интелигентния вид в групата, знам, че такива неща не се приказват, но вече го казах, да вървят по дяволите заобикалките, обичам сина си цял-целеничък,

остави, синко, аз ще се оправя,
разбира се, че ще се подпиша, харесвам жена ти, добър избор, проклетнико, по това си се метнал на баща си, защото майка ти и сега без съмнение е най-приличната жена в квартала, и съм сигурен, че ще бъдете щастливи, трябва да има нещо, което да ме направи по-щастлив от това да те виждам щастлив, но честно казано все още не съм открил какво е, напълно ти се доверявам, служителката от банката е стара позната, госпожа Емилия, която работи с мен във фирмата за обувки, истинска светица, и къщата е прекрасна, има достатъчно място за цялото семейство и скоро очаквам внуци да подскачат там, точно така, очаквам, ето го и подписът, четирийсет години спестявания не можеха да влязат в по-добра употреба, така се гордея със себе си и с теб, моето пораснало момче започва свой живот, мъка ми е, че те губя, но всъщност те печеля по нов начин, ти си истински другар, моето голямо синче, знам, че такива неща не се приказват, но като ви гледам двамата, виждам съвсем ясно, че сте най-изисканата двойка, която някога е вземала заем от тази банка, да вървят по дяволите заобикалките, обичам сина си цял-целеничък,

остави, синко, аз ще се оправя,
съвсем лека болка, не се тревожи, стар комат не се троши лесно, лекарят каза, че бързо ще мине и че съм добре, нямаше нужда да идваш с мен, имаш си свой живот, никак не обичам да ти обърквам плановете, дай да си поговорим за „Спортинг“, онова новото попълнение няма да излезе голямо нещо, не смяташ ли?, така ми се иска да отидем заедно утре на стадиона, но все още ми е трудно да вървя, не е кой знае какво, не прави такива физиономии, няма нищо по-тъжно от изпълнените с тъга очи на детето ти, не ме гледай така, любов моя, дай да те прегърна и ми разкажи как върви животът, вярно ли е това, което майка ти ми каза, че вече си началник на смяна в твоето предприятие?,

винаги съм знаел, че ще стигнеш далеч, скоро ще командваш цялата онази бъркотия, да му се не види, просто се подхлъзнах, извинявай, добре съм, наистина съм добре, ей сега ще стана, само да видя къде да се хвана, има ли нещо по-болезнено от нуждата детето ни да ни води до леглото?, така е по-добре, нека си почина малко и ей сега ще дойда при теб в хола, включи телевизора и пусни записа на онова предаване, в което те даваха онзи ден, такива неща не се приказват, но отдалеч беше най-добрият участник, когото са показвали в онова състезание, да вървят по дяволите заобикалките, обичам сина си цял-целеничък,

остави, синко, аз ще се оправя,
имаш устата на майка си, така си е и не мога да го отрека, но очите са мои, има ли сълзи на по-голямо щастие от това да виждаш очите си в очите на детето си?, държа те на ръце и съм толкова щастлив, иска ми се само моят старец да беше тук, сигурно щеше да каже, че скоро ще въртиш главите на девойките в гимназията и ще бъдеш най-добрият ученик в класа, после щеше да ти заговори за новото попълнение на „Спортинг“, веднага щом изляза оттук, отивам право на стадиона, за да ти направя членска карта, ако се случи да получиш и неговия номер, ще е истински късмет, такива неща не се приказват, но отдалеч си най-красивият спортингист, да вървят по дяволите заобикалките, обичам сина си цял-целеничък.”