Фентъзито – вдъхновение за живот в реалността?
В последните години янг-адълт литературата и антиутопичните сюжети превзеха пазара и сърцата на читатели от всякаква възраст. Книжният избор е изключително голям – от зловещи представи за бъдещето до раковоболни деца. Този тип книги са привлекателни по много причини, но най-вече заради близостта си до нас и ежедневието ни. От тях можем да научим доста за малките неща в живота или да ни послужат като предупреждение за вероятното бъдеще. Фентъзи романите обаче могат да ни дадат ценни уроци и по малко по-различен начин. Като поставим героите в различна от ежедневната ни среда, техните уроци и предупреждения могат да станат още по-очевидни.
Ето какво можем да научим от фентъзи романите според Ана Брадли, чийто материал е публикуван в The Guardian:
1. Надеждата не е равна на глупост
Във фантастичния свят борбата между доброто и злото сякаш е безкрайна и в повечето случаи доброто побеждава. Независимо колко малки и незначителни изглеждат силите на доброто, те имат шанс да победят злото. Като например четиримата герои от „Лъвът, вещицата и дрешникът“ на Клайв С. Луис! Те са млади, озовават се в странен и чужд свят и започват приключението си с малко съюзници, но въпреки това печелят. Обикновено в антиутопиите имаме чувството, че героите ще бъдат смачкани от системата, когато се борят срещу нея.
2. Размерът няма значение, когато говорим за смелост
Хобитите от „Властелинът на пръстените“ определено оправдават очакванията, въпреки дребничкия си вид. Те са описани като решителни и смели пред лицето на огромна опасност, което контрастира с поведението на по-едрите раси. Докато Денетор пренебрегва задълженията си, а Боромир е изкушен от силата на Единствения пръстен, Фродо, Сам, Мери и Пипин помагат за успешното спасяване на Средната земя. Те демонстрират смелост, лоялност и значимост наравно с хората и елфите.
3. Властта невинаги е хубаво нещо
Президентът Сноу от „Игрите на глада“ използва властта си по доста двусмислен от морална гледна точка начин, но поне от това извлича ползи за себе си. Фентъзито ни демонстрира свят, в който властта може да бъде опасна дори за този, който я притежава. В „Мастилено сърце“ на Корнелия Функе, главния герой има способността да материализира героите от техните литературни светове в реалния, но заради тази сила губи жена си. Това е уместно напомняне, че властта не е всичко и притежанието й невинаги ще те направи щастлив.
Вярно, може и да не е резултат от махването с магическа пръчка или отвара и, разбираемо, е лесно да се подмине. Въпреки това фентъзито ни напомня, че странни и прекрасни неща се случват и съществуват дори в реалния свят. Ако потърсиш магията внимателно, може би ще я откриеш!
Превод: Диана Василева