Фасулска работа или Лиско Лис и приятели в една история с картини

Може да се каже, че психологът Слави Стоев се появи на българския книжен пазар изненадващо и за съвсем кратко време от печат излязоха няколко негови книги за деца: “Продавача на омраза” (изд. “Робертино”), “Играчките на Моника” (изд. “Робертино”) и поредицата за Лиско Лис и неговите приятели (изд. “Рибка”). “Продавача на омраза” дори бе включена в престижния каталог White ravens 2020 на Международната детско-юношеска библиотека в Мюнхен.

Последните леко мрачни и дъждовни есенни дни ми припомниха неговата “Лиско Лис и приятели в една история с картини” (изд. Рибка).

Една сутрин Лиско Лис се събужда в прекрасно настроение и силно желание да създаде нещо, защото му е Ден за създаване. Времето обаче не е на негова страна. Навън е “облачно с превалявания” или, казано направо, “мърляво време”.

Лиско Лис решава да отиде до къщата на братовчед си Щрих, който е художник. По пътя среща приятеля си заека Тих и скоро двамата пият чай у Щрих. След кратък разговор тримата се озовават пред стативите с идеята да нарисуват картини, които да покажат на останалите горски обитатели в изложба.

Не след дълго проличават дълбоките различия между дилетантите (Лиско Лис и Тих) и професионалиста (Щрих).

Но кой все пак е Лиско Лис? Той е лисиче, чийто специалитет са спешните действия (първо действа, после мисли), с талант да не чува нещата, които не иска да чуе и самоувереност, че нещата са много прости и е излишно да се усложняват.

Например според него:

  • рисуването е фасулска работа и за ден може да нарисува 20-30 гениални творби и така да създаде нова школа в изкуството – “Рисунъкът на мърлявия ден”
  • не му пречи да говори и да твори едновременно
  • щом има боя, значи е картина

Според художника Щрих пък:

  • рисуването не е лесна работа и трябва време, за да станеш наистина добър
  • говоренето често измества мисленето
  • картината е много повече от боя, тя е послание, което другите трябва да могат да разберат

Кой от тях е прав става ясно по време на импровизираната изложба пред таралежа Йо, кокошките Мери, Пенелопе и Артемида и вълчицата Соня. С простичък и достъпен пример Слави Стоев обяснява на деца и възрастни същността на ефекта Дънинг-Крюгер. Или казано с думите на вълчицата:

“Има неща, за които знаем много, но има и неща, за които знаем съвсем малко. И колкото по-малко знаем за тях, толкова по-ясни и прости ни се струват те.”

 

В днешния свят лесният достъп до информация създава измамно усещане за компетентност, а възможността всеки да оповестява съмнително достоверното си мнение по произволен въпрос е неограничена. Именно затова разговорът с децата за нуждата от знания и опит, за критичното мислене и съставянето на мнение е задължителен.

Всеки от нас по някакъв повод е бил потърпевш от войнстващи в реалността или в интернет невежи глупаци, чиято увереност в собствената непогрешимост е непоклатима. Също като Лиско Лис, те не допускат, че колкото повече не знаят, толкова са по-уверени и готови да защитават позицията си.

Чрез кратката, увлекателна и достъпна история Слави Стоев, в тандем със симпатичните илюстрации на Мила Лозанова, е в помощ на възрастните, които смятат за важна темата за уменията за търсене и анализ на информация, компетентността, критичното мислене, както и посаждането на здравословна доза съмнение у децата.

Мисълта, че щом всичко ти е ясно и изглежда лесно да го направиш, най-вероятно не знаеш достатъчно, е отрезвяваща.

Аз си харесах и идеята на Лиско Лис за създаването:

“… днес ми е Ден за създаване. А докато създаваш, не можеш да изчезнеш!”

Струва ми се, че като възрастни е важно да създадем у децата доживотно любопитство и стремеж към създаване, защото именно усилията да се научим и многократните опити, могат да ни превърнат в специалисти в дадена област.

Вземете книгата с отстъпка от Ozone.bg с код DK19.

Когато купувате книги с този код, помагате и на нас да продължаваме да четем и препоръчваме най-подходящите книги за Вашите деца.