Елизабета Георгиев: “Аз не съм от тези, обикновените библиотекари!” (2. част)

Снимка: личен архив

Елизабета Георгиев е библиотекар в Народна библиотека „Детко Петров” – Димитровград (Сърбия) и е от българското малцинство там.   Елизабета вече ни разказа за Поетичната работилница и другите инициативи на библиотеката за насърчаване на детското четене и творчество, а сега ви предлагаме и втората част от интервюто, дадено специално за читателите на “Детски книги”.

Разкажи ни за сътрудничеството ви с Телевизия Цариброд.

Министерството на културата много подпомага програми и проекти на културни институции на малцинствата. През 2010 година кандидатствахме с проект за детско библиотечно телевизионно предаване, получихме средства и в периода от 2010 до 2012 година по местната Телевизия Цариброд се излъчиха 20 епизода на предаването „Клинци и хлапета”. Автор на предаването и всички текстове е моя милост като ръководител на Поетичната работилница, а редакционната колегия е от деца от Работилницата.

От септември 2013 година същият екип прави подобно предаване, “Попонайци”, пак с подкрепата на министерството. В него обаче присъства образът на библиотечната русалка Библиоруса, играна от моя милост. Ето така библиотекарите стават и актьори!

И двете предавания са посветени преди всичко на книгата и четенето и се правят на сръбски и на български език. Тръгнахме от основната идея чрез популярна медия като телевизията, библиотеката и книгите да влязат във всеки дом, а самите деца-актьори и журналисти да представят на приятелите си защо е хубаво да се чете.

Народна библиотека „Детко Петров” осъществява и издателска дейност.

Библиотека “Детко Петров” полага големи усилия за насърчаване и развиване на творчеството на малцинството в Сърбия. Тя е не само единствен издател в Димитровград, но и бавно поема ролята на водещ издател на българското малцинство. От стартирането на издателската дейност през 1996 година  досега са издадени общо 59 заглавия, от които 19 на български език, но има и двуезични публикации.

Издателската дейност се оказа изключително важна за разпространяването на българския език и култура, както в местната, така и в по-широка политическа рамка. Финансова подкрепа за тези проекти библиотеката получава от Министерството на културата на Република Сърбия, Националния съвет за българите в Сърбия, спонсори и частично от Община Димитровград. Ситуацията във всички малки библиотеки е такава, че библиотекарите вършат много различни работи. Моя милост е редактор в издателската дейност и въпреки трудностите, удоволствието от появата на една книга на пазара е огромно, особено ако се пише на двата езика.

В библиотеката в Цариброд имате раздел с детски книги на български. Какъв е интересът на децата към тях? А конкретно към книги от български автори?

Факт е, че броят на материалите на български в сравнение с тези на сръбски език е много по – малък (от общо 39 500 книги, 13 500 са на български език). Книгите на  български  са стари и неактуални, а и читателите предпочитат книги на сръбски език.

Единственият начин за набавяне на книги на български е чрез дарения. Така в библиотеката отново идват стари и неактуални книги, но се случва да получаваме и по-нови издания – от институции и приятели от България, от Държавната агенция за българите в чужбина, автори – гости на библиотеката, училища, частни лица, читалища. Около 5% от публикациите се купуват от издателство „Братство”, а 1% са издания на библиотеката.

Благодарение на проектите „Книги без граници” в библиотеката ни гостуваха Светлозар Игов, Елена Алексиева, Емил Андреев, както и детските автори Петя Александрова и Весела Фламбурари.

Снимка: от сайта на НБ “Детко Петров”

Най-бедната част от фонда на български език са книгите за деца и юноши. Тези книги по принцип са безинтересни на сегашното поколение, защото са стари, скъсани, с неинтересно графическо оформление. Това е една от причините децата да не четат много български детски книги. Другата се отнася до актуалността на написаното. Мисля, че в Сърбия писателите са много по-близки до децата и техните интереси. За щастие през последните години, благодарение главно на развитието на приятелски отношения с библиотеките в България  и организираните срещи с някои български автори за деца, библиотечният фонд от  детски книги на български се увеличи с качествени нови издания.

Какво е отношението на държавата към библиотеките? Има ли национална програма за финансирането им?

Както вече споменах, държавата чрез Министерството на културата помага библиотеките в Сърбия. Тази помощ е особено важна, когато става дума за малки библиотеки като нашата и особено за такива, които се намират в малцинствени среди. Благодарение на министерството от 2007 година до днес сме получили средства за реализацията на 30 проекта – срещи с писатели, издаване на книги, работа с деца, но и за започване на дигитализация на библиотечния материал, закупване на оборудване за COBISS, както и средства за библиотечния сайт, който по настоящем, за съжаление, не работи.

Голяма част от книгите на сръбски език библиотеката получава пак от министерството. То обявява конкурс, в който участват болшинството издатели в страната, като предлагат на библиотеките списъци със заглавия, и всяка библиотека в зависимост от фонда и големината на населението, където се намира, получава книги. Библиотеката в Димитровград получава годишно около 800 заглавия от сръбското министерство.

Какво те стимулира да работиш в областта на детското четене?

Трябва да кажа, че децата, с които работя днес, много се различават от тези, с които работех, когато започнах. Днешните деца са много по-тайнствени и по-взискателни. Заобиколени са с многото предизвикателства на новото технологично време. Тъкмо тези предизвикателства ме карат да работя повече с тях и да им помагам да видят, че четенето и книгата са много по-интересни от компютрите.

Снимка: от сайта на НБ “Детко Петров”

Затова през 2012 година написах пиесата „Разпродажба на сънища”, която показва моето виждане как децата могат да приемат четенето и книгата като нещо свое и драго. Тази пиеса играхме на български на два фестивала в Сърбия и спечелихме първа награда. Езикът не е бариера, ако творбата има добро послание. Всички деца разбраха, че четенето е забава и нещо мноооооого полезно.

Много съм щастлива, когато виждам, че работата ми има резултати. „Моите деца” от първите ми години са вече преподаватели, учители, дори режисьори и актьори. Това означава, че съм ги научила да обичат книгата, защото ако не са я обичали, нямаше да станат такива добри хора. Ако съм малко виновна за това, то е успех за мен. Най-големият стимул в работата ми с деца са техните усмивки, радостта когато им съобщавам, че са спечелили награди, радостта и гордостта, които виждам в очите им когато четат творбите си в поредната ни книга. Децата са постоянно вдъхновение.

Какво търсят според теб децата при контакта с книгите? Кое ги привлича?

Първия контакт на едно дете с книгата е „опаковката” й. Сръбските издатели много работят върху оформлението на книгите. Всички, които се занимават с книги, дори и децата постоянни читатели, могат да различат коя книга е издание на Лагуна, коя на Креативни центар, Пчелица или др. Много от децата знаят кой е например илюстратора Боб Живкович.

Втора крачка е самата тема, историята, за която са чули преди всичко от приятелите си (предпочитани съветници), след това от рекламите на издателите, от библиотекаря, а на последно място от родителите си или преподавателите.

Децата днес ги привлича фантастиката, връщат се към приказката, но съвременната приказка. Под влияние на съвременните тенденции и в Сърбия се появиха автори, които децата предпочитат – естествено, заедно с нашумелите бестселъри. Един от тях е Урош Петрович с неговите фентъзи романи и приказки-загадки, също Ясминка Петрович с интересните си и пълни с хумор книги, Игор Коларов с късите си разкази.

Какво предстои за теб оттук нататък? Какви са следващите ти проекти?

Аз съм от тези хора, които се интересуват от различни неща и не могат да работят само една работа. Ще бъда малко нескромна и ще кажа, че пиша на сръбски и на български, превеждам, занимавам се с научна работа в областта на библиотекознанието (автор съм на повече от 40 статии и книга за историята на библиотеката в Димитровград). През 2012 г. бях избрана от Библиотечното дружество на Сърбия за най-добър библиотекар в публичните библиотеки.

Напоследък много бих желала да имам възможност да работя повече върху свързването на сръбската и българската литература, особено тази за деца. Превеждах български автори за възрастни на сръбски и тези преводи са отпечатани, но имам готови преводи на прекрасната Весела Фламбурари, както и превод на български на романа „Аги и Ема” от Игор Коларов. Освен това с колежка от Лазаревац подготвяме книга за детското четене, която трябва да излезе през септември.

Сръбската и българската детска литература не се познават. Освен Ян Бибиян почти нищо от  българската детска литература не е превеждано на сръбски. Не зная дали някои сръбски детски автори са превеждани на български. Има много интересни съвременни сръбски детски автори, чиито произведения  биха били интересни на българското дете. Убедена съм, че сръбските деца с радост биха чели произведенията на Весела Фламбурари (с илюстрациите на Радостина Нейкова), Мая Дългъчева, Юлия Спиридонова-Юлка или Петя Александрова.

Какво харесваш най-много в работата си като библиотекар?

Не съм от тези, обикновените библиотекари. Аз съм Библиоруса! Обичам работата си, защото ми позволява да откривам талантите си, да бъда креативна, да творя, постоянно да уча нови неща, да пътувам, да другарувам с децата и да чета, чета, чета…

Харесваш ли съвременните детски книги и имаш ли фаворити сред тях?

Значението на детската литература в живота на един четец е огромна. Но за съжаление почти във всяка национална литература детската литература живее малко изоставена. Детските писатели се почитат по-малко от писателите за възрастни. Но един читател започва да консумира книгата като дете, а детската литература го оформя като читател! Какво тогава можем да очакваме от бъдещето на един читател?!

Съвременните детски книги са много разнообразни и имат голяма отговорност за възпитанието на децата. Струва ми се, че писателите трябва много повече да се ослушват за интересите на децата, ако искат те да четат книгите им. Просто трябва да бъдат актуални.

На пазара в Сърбия доминират преводни книги – западноевропейска и американска литература. Децата ги обичат, но винаги търсят провокиращи теми или дори табу (за сексуалността), онези теми, които за тях са интересни. Трябва да се пишат книги за днешните деца!

Защо според теб е важно децата да четат?

Отговорът ми на този въпрос са думите на Елин Пелин: „Любовта към книгата и интересът към литературата, ако не се развие у човека още когато той е дете, не може да се развие никога”.

Интервюто взе: Лора Филипова