Една ваканция в музея на Ема Димитрова

Ема Димитрова е почти на 11 години. След като завършва успешно началната си степен на обучение, младата дама се отдава на заслужена ваканция. Ваканцията обаче включва малко по-различни занимания – вместо да скучае и да се шляе безцелно, Ема се отправя на истинска мисия – да проучи какви богатства крият музеите в София. Неин пътеводител е книгата „Един ден в музея“ на Зорница Христова и Тодор Петев (изд. „Точица“). Ето и отзивът на Ема за прочетеното:

Заедно с книгата „Един ден в музея“ от Тодор Петев и Зорница Христова на издателството с невероятно сладкото име „Точица“ ваканцията ти може да се превърне в една ваканция в музея. Как ли? Взимаш енциклопедията, отваряш на някоя страница и за който музей пише там, там отиваш. Така тя е и енциклопедия, и пътеводител.

Дори не съм сигурна дали е точно енциклопедия, защото в нея съвсем няма само скучни факти. Напротив, има много, много забавни неща. Има забавни факти, забавни реплики, дори рисунките са много забавни. Проверих – илюстрациите са на Сияна Захариева.

Засега не сме обиколили още всички описани музеи, но има време. От тези, които посетихме, на мен най-много ми хареса в „Земята и хората“. Поне 300 снимки направих. Обожавам всякакви минерали, скъпоценни и полускъпоценни камъни. Искам да си взема двуметров аметист и да си го сложа в стаята. Естествено, никой не дава!

А на мама най-много й хареса в Националната галерия „Квадрат 500“, в залата за изкуство от Азия. Тя по принцип си харесва такива неща, ама този път направо… на всяка една статуя на Буда стоя по три часа и я снимаше отгоре, отдолу, отляво, отдясно…

Един ден ходихме до Природонаучния музей с книгата, но се оказа, че в нея не пише точно за този музей. Нищо, ние пак го разгледахме и много ни хареса. Но се надявам „Един ден в музея“ да има втора част и да пише и за него!

Много е яко да си носиш „Един ден в музея“ с теб в музея. Така хем разглеждаш, хем четеш факти, от които няма да умреш от скука. Аз например научих от книгата, че частиците в диаманта са същите като в графита, но в диаманта са подредени в идеална решетка, а при графита са нахвърляни една до друга, затова диамантът е изключително здрав, а пък графитът се чупи. Освен това научих и че платките за компютри и за смартфони се правят от силиций.

Има и други неща, които мама твърди, че съм ги научила от „Един ден в музея“, ама аз си ги знаех и преди това. Освен това тя да не се прави…в книгата пише много неща, които и тя не знае. Тя например изобщо не знаеше, че на статуите на Буда къдриците на главата му не са къдрици, а 107 охлювчета, които покрили главата му, за да го предпазят от слънцето и да му помогнат да си медитира на спокойствие.

Аз съм си избрала за следващата музейна разходка с книгата да отидем в Университетската ботаническа градина. Ако има нещо, което харесвам повече от камъните, това са растенията. Обожавам ги. Особено разни кактуси, сукуленти и бонсаи. Дано има бонсаи в ботаническата градина!

Мама иска да ходим в Музея по палеонтология и исторична геология, където тя твърдеше, че имало останки от мамут. Ха-ха – а още заглавието на главата за този музей в енциклопедията е „Не съм мамут“! Така че, ето – тя пак не знае!

 

Вземете книгата с код с кауза DK19 от

Ozone.bg, Ние, децата! или Booklover.bg

Когато купувате книги с този код, вие помагате за насърчаването на детското четене в България.