Джордж и неразбиваемият код на приятелството

Поредицата на Луси и Стивън Хокинг за Джордж и Ани, пътешества в Космоса с помощта на суперкомпютър, е сред най-любимите ми детски четива, свързани с науката. Забавният сюжет, симпатичните герои и богатата научна информация, заложена в книгите, превръщат историята за двете деца в източник на научни знания, на които и възрастните могат да завидят. Последната книга, издадена на български език, „Джордж и неразбиваемият код“ (изд. „Сиела“), изпраща попорасналите вече Джордж и Ани на опасно приключение, от което зависи спасението на целия свят.

Ето малко информация за незапознатия с книгите:

Джордж живее с родителите си екоактивисти. Те отглеждат храната си, произвеждат си ток от възобновяеми източници и не смятат, че синът им трябва да разполага с компютър или подобни джаджи. Самотното и тъжно ежедневие на Джордж е разбито на пух и прах, когато в съседната къща се нанася семейство Белис. Бащата Ерик е известен учен и притежава суперкомпютъра Космос. С негова помощ момчето и новата му приятелка Ани (дъщеря на Ерик) отварят портали в открития космос и посещават не само други планети, но и други галактики, докато се опитват да победят враговете.

Вълнуващите приключения са подплатени със сериозни научни теории, които Ани и Джордж прилагат, за да се справят с космическите предизвикателства. Тези теории са изведени като допълнителни материали в книгите от поредицата и предлагат на младите читатели достъпни обяснения на някои от най-значимите изследвания в областта на космологията.

В четвъртата книга, „Джордж и неразбиваемият код“, двамата герои вече са 11-годишни. Забраната да не отварят повече портали към Космоса, наложена от бащата на Ани, е приравнила ежедневието им към това на повечето им връстници. Увлечението на Джордж по звездите и планетите не е угаснало и с помощта на своя телескоп, получен след поредното пътешествие, той се кани да снима Сатурн за училищния си проект. Вместо далечната планета, момчето заснема странен предмет, наподобяващ непознат на науката космически кораб, по чиито страни се чете „АЗСМ“. 

Двамата забравят за странната снимка, защото Ерик ги запознава със своя приятелка шпионка от Втората световна война, разбила кода на шифроваща немска машина. Докато си бъбрят с нея, Джордж чува за тайния проект на Ерик – създаването на квантов компютър. Но и това откритие потъва в хаоса от информация, а и в къщата пристига роботът Ебот – точно копие на Ерик Белис, командвано с помощта на хаптична ръкавица и специални очила.

Междувременно в малкото градче, където живеят нашите герои, започват да се случват странни работи. Банкоматите изхвърлят пари, супермаркетите продават стоките си за 0,00 долара, самолетните билети също са безплатни и се оказва, че този срив в технологиите е обхванал не само Фоксбридж, но и целия свят.

След първоначалната радост хората осъзнават, че вече няма как да се сдобиеш с ресурси, защото са разграбени. Вандалски групички започват да нападат и обират всички хранителни припаси от домовете, електричеството угасва и единственият дом с енергия се оказва този на Джордж. Хаосът е ужасяващ, а за капак Ерик изчезва, като слага и защита на компютъра си – Ани може да го използва единствено за своя училищен проект.

Докато се опитват да открият отговорите на случващото се, децата забелязват, че суперкомпютърът се държи доста непривично. Съмненията им, че е станал обект на хакерска атака, се потвърждават, когато Космос ги изпраща на опасна планета. Двамата забелязват и преследвачи, но не могат да разберат каква е причината да крещят след тях „ЗКГ, професор Белис!“.

За да спасят бащата на Ани, планетата Земя и семействата си, Джордж и приятелката му са принудени да следват заповедите на полуделия компютър Космос. Благодарение на своята съобразителност двамата се озовават при най-стария компютър на Ерик – стария Космос – и отварят портал към чудноват космически кораб, собственост на откачения Алиот Мерак. Той се разхожда в плюшен костюм на тигър, създава армия от роботи тип „Болцманов мозък“ и е успял да предизвика хаоса на Земята със своя квантов компютър. Невероятните открития на Джордж и Ани оцветяват ситуацията в още по-черни краски. Помощ не се очертава да получат отнякъде и децата трябва да разчитат единствено на своята съобразителност, за да се спасят и да се върнат на Земята.

„- Другия път помнете, че мъдрост има и във възрастта, а не само в иновациите и новостите.“

Ако се сетите с помощта на цитата кой помага на двамата герои, получавате допълнителни точки за съобразителност. Те ще бъдат прибавени към натрупаните знания за квантовите компютри, болцмановите мозъци, криптирането и кодирането, 3D принтирането и живота във Вселената – все лекции, изнесени от световноизвестни учени в областта на науката. Вярвам, че книгата ще е достатъчна за изкарването на отлична оценка по физика, химия и информационни технологии на всеки ученик, а удоволствието от четенето е още една причина да посегнете към поредицата.

Освен научния уклон, характерна черта на поредицата са заложените теми за силата на приятелството, значението на семейството, опазването на планетата. „Джордж и неразбиваемият код“ не прави изключение и читателите ще открият малкото момче, което трябва да се справи с досадните си сестри и Ани, диагностицирана с дислексия, обединени от силата на приятелството:

„- Защо не искаш да останеш с мен и да разбием всички кодове на Земята? Защо не искаш да си победител?

– Защото има един код, който никога няма да разбиеш. Нито пък ще го разбереш – отвърна яростно Джордж….

… Това е кодът на приятелството – каза Джордж. – Приятелството между хората, истинските хора, които се харесват един друг, застъпват се един за друг и се вълнуват какво се случва с другия. Никога няма да разбиеш този код. Не можеш да го дешифрираш, защото за теб той няма смисъл. Не знам нищо за теб, но знам, че щастливите хора не се държат така. Не се разхождат напред-назад, докато подкупват или заплашват другите хора, за да им се подчинят. Не прехващат тайните им съобщения, за да ги изнудват и да ги нараняват. Никога няма да успееш да дешифрираш приятелството.“

През годините съм срещала много яростни защитници на „Ян Бибиян на Луната“, отхвърляли категорично поредицата за Джордж (без да са я чели, очевидно!). Винаги ме е учудвало наивното вярване на такива възрастни, че съвременните деца ще се впечатлят от приключенията на порасналия пакостлив герой на Елин Пелин и ще пожелаят да учат повече за Космоса. Комичните моменти в сюжета ще бъдат оценени от децата, но не смятам, че знанията, получени от книги като поредицата за Джордж, могат да бъдат сравнявани с първия български детски научно-фантастичен роман, писан далеч преди стъпването на човек на Луната.  

Знанията, които малки и големи получават от книгите на Луси и Стивън Хокинг, следват най-модерните теории в космологията. Подплатени със снимков материал, достъпно написани научни материали и забавен сюжет, четирите тома за Джордж и Ани ще стимулират любознателността на читателите, но и ще ги предизвикат да бъдат отговорни към планетата, която обитаваме, както и към себеподобните си. А за да не ставаме смешни в очите на децата, време е да поставим Ян Бибиян и Джордж на две отделни планети и, вместо да ги сравняваме, да им помогнем да си подадат ръце и да извадим наяве най-доброто от всяко четиво в името на четенето и науката.

Не пропускайте и другите книги от поредицата на Луси и Стивън Хокинг: