Джелсомино и приятели срещу лъжата

Рубриката “Времевърт” е опитът на екипа ни да представи  класически детски книги на съвременните деца, които изпитват затруднения да ги прочетат. поради неразбиране на контекста и езика им. Днес в ролята на опитен екскурзовод е Яна Кръстева, която споделя своите емоционални спомени за една от най-любимите си книги от детството. Вярваме, че тя ще ви убеди да се запознаете с необикновения Джелсомино, симпатичното коте Дзопино, талантливия художник Бананито и още куп интригуващи герои.

Имала съм невероятния късмет в детството ми да притежаваме у дома „Джелсомино в Страната на лъжците“ в сборно издание с „Приключенията на Лукчо“, благодарение на което познавам и обичам Джелсомино и приятелите му вече повече от 30 години! Ако трябва да бъда съвсем откровена, и без да омаловажавам достойнствата на „Лукчо“, още след първия прочит Джелсомино ми стана по-любимият герой от двамата. Подозирам, че съм го предпочитала и защото, за щастие, не се изучаваше в училище …

Старата ми книжка отдавна се е разпаднала по кóлите от прекомерно много любов и затова искрено се зарадвах, когато „Джелсомино в страната на лъжците“ от Джани Родари се появи по книжарниците в нова премяна от изд. Сиела. А изданието на Сиела е тип „колекционерско“ – с твърди корици, превъзходно качество на хартията, изчистени и стилни илюстрации от Дамян Дамянов и специфични шрифтове в изписването на имената на героите като допълнително намигване към читателя.

Честно казано, завиждам на децата (и техните родители), които ще отгърнат страниците на „Джелсомино“ за първи път. Нека ви го представя: Джелсомино е обикновен наглед момък, с обикновени родители от скромно италианско селце, но с една крайно необикновена дарба: притежава невероятно силен глас. Гласът му се оказва с такава страховита мощ, че може да троши училищните чинове, да чупи прозорци и да срути цяла сграда дори, ако само малко се отпусне.
Самият Джелсомино е „чист като езерна вода“, има добро сърце и желае да помага на хората. Гласът му обаче успява да го вкара в най-различни неприятности, които го принуждават да напусне родното си село и да потърси късмета си из непознати краища. Така той попада в Страната на лъжците – една от най-необикновените и най-забавни (уж) измислени страни в световната детска литература.

В Страната на лъжците всеки казва обратното на това, което мисли; вестниците пишат само лъжи; управникът е (бивш) пират-разбойник, а говорещите истината ги хвърлят в затвора. Звучи ви познато? Четете нататък. По трудния начин Джелсомино установява, че ако иска да си купи хляб, трябва да иде в книжарницата, да търси мастило и задължително да заплати за него с фалшива монета. Сутрин е редно да се поздравява с „лека нощ“, вечер с „добро утро“, а като комплимент за хубост може да се каже: „Лицето ви е само за плесници“.  Животните също са длъжни да послъгват: котките лаят, кучетата мяукат, лъвовете църкат, мишките реват и бъркотията е пълна.
Малките читатели ще се забавляват страшно много в Страната на лъжците, защото в училищата там важи правилото, че колкото повече грешиш/лъжеш, толкова по-висока оценка получаваш.

Ето например как един ученик, който по-късно бил награден с медал от фалшиво злато, развил темата „ Опишете един хубав ден!“:

„Вчера валя: ах, какво удоволствие е да ходиш под дъжда, който пада на едри капки! Хората най-сетне можаха да оставят вкъщи чадърите и връхните си дрехи и да излязат навън по ризи. На мен не ми харесва, когато грее слънце: трябва да си стоиш вкъщи, за да не се измокриш, а нощем да наблюдаваш лъчите му, които тъжно осветяват керемидите на вратата. „
За да можете напълно да оцените съчинението трябва да знаете, че на този език „керемидите на вратата“ означава „ стъклата на прозореца.“

За щастие Джелсомино скоро намира приятели, които да му помогнат и да го опазят от обичайните злополучия заради силния му глас, съчетан с любовта му към пеенето. На първо място е Дзопино – чаровно тебеширено трикрако коте, което става негов водач в причудливата страна и му разяснява правилата ú. Съдбата кръстосва пътищата им с ред други незабравими герои – като леля Панокиа и внучката й Ромолета, Калимеро Полицата, Маестро Домисол, дори лично с крал Джакомоне. Да не пропуснем художника Бананито (ще спомена само рисувано печено пиле, което „оживява“) и Бенвенуто със златното сърце, чиято поразителна история затрогва подобно на Куция Паяк в „Лукчо“.

За всички тези пълнокръвни образи трябва да благодарим на необятната фантазия на Джани Родари. Подобно на „Приключенията на Лукчо“, той ни пренася във въображаем и безкрайно забавен за децата свят с измислени управници и правила, които обаче са притеснително и неловко реални през погледа на възрастните. Самият Родари казва: „Знам много добре, че бъдещето няма да е така красиво както в приказките. Но това няма значение. Когато са малки, децата трябва да се заредят с оптимизъм и вяра, за да могат да посрещат предизвикателството на живота“.

И така, въоръжен само със своята сърцатост, вроденото си чувство за справедливост и страхотните си приятели, Джелсомино неусетно ще се впусне в прекрояване на реда в Страната на лъжците. Какво ще излезе от това, ще прочетете сами. Но ви предупреждавам да затегнете предпазните си колани и да не забравяте тапите си за уши, защото когато Джелсомино запее – падат круши, перуки или корони – според случая.

От Джани Родари отново в издания на „Сиела“ с илюстрации на Дамян Дамянов можете да намерите „Любими коледни истории и стихчета от Джани Родари“, „Приказки колкото усмивка“, „Граматика на фантазията“.

Автор: Яна Кръстева