Дядо Коледа съществува!

Славата да притежава най-известната вестникарска публикация на всички времена се пада на в-к The Sun. Или по-точно на едно есе, написано в този вестник в далечната 1897 г.

През декември на 1897 г. в редакцията на американския вестник се получава писмо от малко момиченце. То моли авторитетния вестник да й отговори на следното питане:

„Скъпи редакторе,

 

аз съм на 8 години. Някои от малките ми приятели казват, че Дядо Коледа не съществува. Татко ми каза: „Ако го видиш написано в The Sun, значи е така.“

 

Моля, кажете ми истината; има ли Дядо Коледа?“

 

Вирджиния О`Ханлън

Редакционната колегия възлага отговора на този въпрос на един от най-опитните си журналисти. Неговото име е Франсис Чърч. Точно това есе-отговор на детския въпрос на едно малко момиче носи най-голямата слава както на журналиста, който го написва, така и на вестникарското издание. Вестник The Sun го публикува в навечерието на всяка Коледа до 1949 година, когато спира да излиза от печат. Какво отговаря в есето си господин Чърч?

Ето какво:

“Вирджиния, твоите малки приятели грешат. Те са повлияни от скептицизма на една скептична възраст. Те не вярват, освен ако не видят. Те смятат, че онова, което не могат да си обяснят с малките си мозъчета, не съществува. Всички умове, Вирджиния, независимо дали принадлежат на възрастните или на децата, са малки. В нашата огромна вселена човекът е нищожно насекомо, мравка по своя интелект, сравнен с необозримия свят около него, ако се мери способността на разума му да овладее цялата истина и знание.

 

Да, Вирджиния, Дядо Коледа съществува. Той съществува точно както любовта и благородството, и предаността, а ти знаеш, че те са навсякъде и изпълват живота ти с най-голямата радост и красота. Уви! Колко мрачен и печален би бил светът без Дядо Коледа. Той щеше да бъде толкова пуст, колкото ако нямаше Вирджинии. Тогава нямаше да съществува детската вяра, поезията, романтиката, които да правят поносимо нашето съществуване. Ние нямаше да получаваме радост, освен чрез усетеното и видяното. Вечната светлина, с която детството озарява  света, би изгаснала.

 

Да не вярваш в Дядо Коледа! По същия начин можеш да не вярваш и във феите! Можеш да помолиш баща си да наеме мъже да дебнат при всички комини в Коледната нощ, за да хванат Дядо Коледа, но дори и те да не видят как той слиза през комина, какво би доказало това? Никой не вижда Дядо Коледа, но това не е доказателство, че той не съществува. Най-истинските неща в света са онези, които нито възрастните, нито децата са в състояние да видят. Виждала ли си някога феите да танцуват по моравата? Разбира се, че не, но това не доказва, че те наистина не са там. Никой не може да възприеме или да си представи, че всички чудеса са невидими или невиждани в света.

 

Ти можеш да счупиш бебешка дрънкалка и да видиш какво издава звуците отвътре, но съществува едно було, покриващо невидимия свят, което нито най-силния човек, нито обединените усилия на всички най-силни хора, живели някога, могат да разкъсат. Само вярата, въображението, поезията, любовта, романтиката са в състояние да повдигнат завесата и да видят и обрисуват свръхестествената красота и великолепие отвъд нея. Реално ли е всичко това? Ах, Вирджиния, в целия свят няма нищо по-реално и трайно.

 

Нямало Дядо Коледа! Благодаря на Господ, че той е жив и ще живее вечно. След хиляди години, Вирджиния, не, след десет пъти по десет хиляди години, той ще продължи да носи радост на детското сърце.

 

Весела Коледа и щастлива Нова година!“

И ето, че пред нас с цялата си сила застава въпросът: Възможно ли е да вярваме в чудеса?

Философите веднага се намесват с обобщението, че чудото е пропадане в земната матрица. Всичко в нашия свят е затворено в ограничена система. В тази система всичко отдавна е известно. Това е обещание, че нищо ново не може да се случи. Никога! Освен когато се намеси чудото…

Чудото е онази пробойна (дупка), онази жадувана цепнатина в системата. Цепнатината, през която се промъква новата реалност. Всъщност най-големите магьосници на нашето време са учените. Астро- и квантовите физици. Квантовата физика твърди, че една частица (мнооого мъничко парченце нещо) може да е на няколко места едновременно и че енергията (енергията е сила, като от фотонен меч) пропада в частица (превръща се в мъъъничка част от нещото), ако се намери кой да гледа как става цялата тази работа… Астрофизиката ни разказва за паралелни на нашия свят светове, за пеещ космос от струни и за пъпкуващи се вселени. Учените шушнат за неуловимите 21 грамчета на душата и за пътуванията във Времето.

Чудесата са навсякъде около нас. И си мисля, че големите хора вярват твърдо в тях. Просто наричат чудесата с други имена. А нима животът не е чудо? А любовта? Любовта е онова човешко чудо, което ни прави истински, топли, творци и щастливци. Толкова просто и толкова сложно едновременно… Всички хора, малки и големи, вярваме в чудеса… И точно така трябва да бъде!

Дядо Коледа е едно от чудесата на нашия човешки свят. Ние имаме нужда от него и той никога не ни разочарова. Носи ни радост, празници, щастието да бъдем с любимите ни хора…

„Весело е и мило на човека, който живее между своите, когато има кому да се радва и кой да му се порадва, и когато празнува своите старовремски народни обичаи в бащината си къща. Трябва да обичаш това, което е твое и което ти е оставено от родителите, за да го вардиш и да му се радваш. Свещени са народните обичаи.

 

Събере се цялото семейство, опекат турта (прясна питка), купят мед, орехи, рошковци, сливи, сушени круши, варят ошав, сърми и фасул с ориз; и турят всичко на трапезата. Радват се старите, подскачат децата. Чакаш и не можеш да се начакаш – иска ти се по-скоро да си хапнеш от топлата турта, иска ти се да топнеш медец, иска ти се да посръбнеш ошавец. Ех, кога ще се съберат всички…

 

Из повестта „Неда“ Любен Каравелов

Дали ще му казваме Дядо Коледа, както е името му в България или… Санта Клаус, Синтерклаас, Фатер Крисмас, вещицата Бефана, дед Мароз, домашния дух Томте и колегата му Нисе, Василис, Никола, Миколаш, бабо Натале, Пер Ноел, Фадър Кристмас… това няма значение. Това е все онзи Дух на младостта на човечеството, който никога няма да ни позволи да остареем.

Освен това Дядо Коледа има написана биография. Да, да, да… Написана е от Лиман Франк Баум. А щом някой има написана биография – той се смята за абсолютно истински.

„Да сте чували за прекрасната гора Барзи? Природата я е надарила с феи, нуки, рили и нимфи. В гората Барзи живееше горската нимфа Леда. Веднъж Леда съзря между дърветата човешко бебе на тревата… Леда тутакси го прегърна и хукна с него към къщи.

– Как ще го наречем? – питаха се феите, нуките, рилите и нимфите.

– Амиии… Нико… нали е на никого!

– Какво ще кажете за Нико-леда… защото може да е бил на никого, но вече е на Леда.

Нимфите, нуките, рилите и феите заръкопляскаха доволно и така бебето беше кръстено.“

 

„Биография на Дядо Коледа“ Лиман Франк Баум

Ето, Дядо Коледа съществува… Абсолютно сигурно и гарантирано с биография, подписи, печати и всичко необходимо! И дори и да не сте му писали, той пак ще дойде. Най-вероятно няма да го видите. А може майка ви да го вземе за възстаричък коминочистач – дааа… случват се такива работи с възрастните:

„Беше по Коледа. Саймън излезе на улицата. Надолу по тротоара възрастна жена пееше.

– О, не! На нея не мога да дам нищо! Няма да ми останат никакви пари!

– Скрънза!

– Познавам този глас… Хей, ама това е вещицата! – извика Саймън.

Саймън се обади на майка си и с вещицата отидоха в нейната къща. Вещицата се държеше съвсем пренебрежително, но тайничко в себе си тя също чакаше Дядо Коледа. Мина време. На Саймън му се приспа. И тъкмо клюмна върху една възглавница, Дядо Коледа с трясък се спусна през комина.

– Цяла вечност изкарах на вашия покрив! Бррр… Мислех, че това момче няма никога да заспи.

– А аз се опитвах да го държа буден.

– Ооо, не! Аз никога не допускам децата да ме видят!

– Защо?

– Не знам… Никой не ме е питал. Някой бърка ли ви се на вас вещиците, като си правите магиите? Няма да е зле обаче да отведем това момченце вкъщи.

Майката на Саймън още готвеше в кухнята, когато Дядо Коледа и вещицата влязоха и оставиха Саймън на леглото му

– О, не, що за време да идвате на гости. Саймън спи! – отсече майката на Саймън.

После тя заведе гостите  в кухнята. Там ги почерпи по чаша затоплящо шери и парче сладкиш със стафиди. Какво да прави? Винаги по Коледа я обземаше съжаление към възрастните пенсионери.“

 

„Коледата на Саймън“, Маргарет Стюарт Бари

Възрастните могат да бъдат наистина непоправими.

Но Дядо Коледа винаги идва… Винаги! И ако не ви донесе това, за което сте му писали, то значи сте имали голяма нужда от нещо друго. Без да го разбирате. И той със сигурност ви го е донесъл. Аз си мисля, че той винаги ни носи онова, което ни е най-нужно, а не това, което си поръчваме…

„Куп неща ми трябват – конче и череша,

гребенче от вятър, за да си ги реша.

Трябва ми и песен – като костенурка.

Плавна и огромна – бяла, лунна хурка.

Да преда на нея приказки червени,

кончета, череши, сенки на елени.

И от редовете да ми става вкусно,

сякаш че разказват бабините устни.“

 

„Приказно“ Николай Милчев

Здраве, щастие, радост, топлина!

Весела Коледа!

Автор: Весела Фламбурари

За всички, които се питат, как децата да започнат да четат повече… За тях формулирах моите три закона на детското четене. Законите не са абсолютни аксиоми, но дават пълна гаранция за успешно влюбване на децата в четенето. Абсолютно сигурно! Smile

Трите закона на детското четене

(формулирани от Весела Фламбурари) 

1. Във всеки дом да има библиотека! Може да е мъничка, но да я има. Тази библиотека да съдържа реални, телесни, а не виртуални книги.

2. Децата правят това, което виждат, а не това, което им се казва! От това следва детето непрекъснато да изживява родителите си като четящи хора… да ги вижда с книга в ръка. Колкото повече детето вижда големите в поддържаща книгите ситуация, толкова повече ще им подражава… тоест, толкова повече ще чете.

3. Да се чете на детето на глас. Не само за „Лека нощ!“, а винаги, когато е възможно. Дори, когато детето вече може да си чете само, родителят да продължи да чете на детето си на глас. Да се достига дори до крайност и да се продължи четенето на глас, докато възрастният може, независимо колко е пораснало детето.